Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Рыбья пляска, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

                От жалби срещу съдиите,

        богатите и първенците

                Лъвът излязъл от търпение.

И тръгнал сам да обикаля своите владения.

                Мужик, в реката риба наловил,

започнал огън да приготовлява.

Подскачали край силната жарава

                несретничките, че животецът е мил.

                        Лъвът най-неочаквано връхлита.

„Ти кой си и какво тук правиш?“ — пита.

„Всесилни наш царю! — език преплита

Мужикът. — Аз на водния народ съм кмет;

                Това са негови старейшини, събрани

                        без всякакви подкани,

да кажат на любимия си цар «привет»!

— «Е, как живея? Как е тоя край?»

— «Велики господарю! Тоя край е рай!

Молитви всеки тук към бог отправя

                безценните ви дни да продължава.»

(А рибите се мятали в тиган върху жарава.)

Защо — Лъвът попитал — те така

опашки и глави насам-натам мотаят?“

„Царю премъдри! Твоите слуги сега

от радост, че дойде при тях, играят.“

Лъвът небрежно лизнал кметовата гръд,

погледнал танца, който рибите въртят,

                и тръгнал пак по своя път.

Край