Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Скворец, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

        Със своя дарба всеки е роден;

но често от успехи чужди заслепен,

        захваща някой с много плам

да върти нещо, за което е негоден.

        А аз такъв съвет ще дам:

прави това, с което ти си сроден —

        то само носи за труда венец.

* * *

        На младини един Скорец

        така на щиглец пеенето усвоил,

        че сякаш щигленце се бил родил.

Звънтяло му цял ден в леса гласчето

        и всички хвалили Скорчето.

Би бил доволен някой от такава чест;

но Скорчо чул как славеят е хвален

и как го слушат всички с интерес.

        „Почакайте — помислил той разпален. —

        И като славея от днес

ще пея с майсторство голямо.“

        Наистина запял,

но странно все звучала песента му:

        ту съскал, ту пищял,

        ту като някакво козле врещял,

                ту чужд на тон и ноти

        мяукал като коте;

разгонил с песента си всичко живо.

Мой Скорчо, по-добре е, не забравяй,

        да пееш като щиглец талантливо,

        отколкото бездарно като славей!

Край