Василий Жуковски
Нощен парад

В дванайсет часа през нощта

барабанчикът става от гроба.

Той крачи напред и назад,

той пъргаво бие тревога.

Барабанът под тъмната пръст

пехотата мощна събужда:

и егери стават на крак,

и стават на крак гренадири

от руските зли снегове,

от южните римски полета,

от африканските стени,

от пясъка на Палестина…

 

В дванайсет часа през нощта

тръбачът излиза от гроба.

Той язди напред и назад,

той гръмко тревога засвирва.

Тръбата под тъмната пръст

могъщата конница буди:

и стават хусари на крак,

и стават на крак кирасири —

летят те от север и юг,

от изток и запад препускат —

на леки въздушни коне —

един подир друг ескадрони.

 

В дванайсет часа през нощта

пълководецът става от гроба.

Той носи наметнат сюртук,

триъгълна шапка и шпага.

На стария кон боеви

той бавно по фронта минава.

Маршали след него вървят,

след него вървят адютанти.

И цялата армия чест му

отдава. Той спира до нея.

И там пред очите му в марш

суровите полкове крачат.

 

А после със жест делови

във кръг генералите сбира.

Прошепва им сам на ухо

той свойта парола и лозунг.

На цялата армия те

тържествено ги известяват.

И Франция става парола,

а лозунг Светица Елена.

Пред своята стара войска

за сетен парад тъй — от гроба

императорът мъртъв излиза

в дванайсет часа през нощта.