Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ночной смотр, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784


В дванайсет часа през нощта

барабанчикът става от гроба.

Той крачи напред и назад,

той пъргаво бие тревога.

Барабанът под тъмната пръст

пехотата мощна събужда:

и егери стават на крак,

и стават на крак гренадири

от руските зли снегове,

от южните римски полета,

от африканските стени,

от пясъка на Палестина…

 

В дванайсет часа през нощта

тръбачът излиза от гроба.

Той язди напред и назад,

той гръмко тревога засвирва.

Тръбата под тъмната пръст

могъщата конница буди:

и стават хусари на крак,

и стават на крак кирасири —

летят те от север и юг,

от изток и запад препускат —

на леки въздушни коне —

един подир друг ескадрони.

 

В дванайсет часа през нощта

пълководецът става от гроба.

Той носи наметнат сюртук,

триъгълна шапка и шпага.

На стария кон боеви

той бавно по фронта минава.

Маршали след него вървят,

след него вървят адютанти.

И цялата армия чест му

отдава. Той спира до нея.

И там пред очите му в марш

суровите полкове крачат.

 

А после със жест делови

във кръг генералите сбира.

Прошепва им сам на ухо

той свойта парола и лозунг.

На цялата армия те

тържествено ги известяват.

И Франция става парола,

а лозунг Светица Елена.

Пред своята стара войска

за сетен парад тъй — от гроба

императорът мъртъв излиза

в дванайсет часа през нощта.

Край