Василий Жуковски
Песен

О ти, пазител-ангел мой,

ти, моя обич най-голяма,

обичам те и пак съм твой,

но думи за страстта ми няма.

Във всички земни красоти

аз образа ти мил долавям:

в лица с пленителни черти

аз само тебе си представям.

 

И твойто име пиша аз,

и от това се вдъхновявам,

от теб пленен, с гореща страст

на мойта лира те прославям

дори от тебе разделен.

Да бъда твой, за мен е радост;

отдавна всичко си за мен:

и мой живот, и моя сладост.

 

И в градски шум, в покой замрял

все от гласа ти се опивам;

щом легна, твоя мил овал

с последната си мисъл сливам;

дори в съня ми твоят глас

ми шепне сладко думи скъпи;

изпълнен с теб се будя аз,

преди зората да настъпи.

 

Ах! Мога ли без тебе сам!

Ти спътник ми си обожаем;

разбирам твоя поглед ням,

за другите неразгадаем;

в сърцето ми е твоят глас

и обич от дъха ти пия.

Възторзи, кой ще тръпне с вас

и с чара, който в мене крия?

 

Заради теб и с теб съм жив

и от живота се опивам;

чрез теб се чувствувам щастлив,

чрез теб с природата се сливам.

Кой има жребий по-блажен?

Защо за друго да мечтая?

Живот е любовта за мен

и аз стократно я желая.