Гавриил Державин
Паметник

Аз паметник красив си вдигнах, по-висок и

от пирамидите и от метал по-твърд;

ни гръм ще го сломи, ни вихрища жестоки,

във вечността дори за него няма смърт.

 

Тъй! — цял не ще умра и дял голям от мене,

надмогнал гибел, мрак, ще е с живота слят

и вечно млад и нов, той слава тук ще жене,

докле славяните почита тоя свят.

 

За мен ще се мълви помежду две морета,

където Волга, Дон, Нева нашир текат;

народите навред ще помнят как в несрета,

в безвестна тъмнина проблясва моя път.

 

Как пръв се осмелих и с реч забавна, родна

възпях Фелица аз и добродетелта,

царете как корях с усмивка най-свободна,

как и за бога аз беседвах с простота.

 

О, музо! Имаш ти заслуга справедлива

и който те презре, презрение му дай,

и непринудено, с ръката търпелива

челото си с лъчи безсмъртни увенчай!