Гавриил Державин
Към владетелите и съдниците

И стана господ-бог да съди

тълпата земни богове;

и рече — докога ще бъде

тъй, че да властват бесове?

 

Ваш дълг са честните закони

към всеки — силен или слаб —

да няма хора без подслон и

сираци да скимтят за хляб.

 

Да няма вече в непосилни

беди човек неоправдан —

да тъпчат силните безсилни,

беднякът да е окован.

 

Не чуват! Виждат и не знаят

с взор от парите заслепен,

че от неправди ври безкраят,

от зло светът е обсаден.

 

Царе! Аз мислех, че сте властни,

тъй както бог е възвисен,

но вий сте като мен пристрастни

и също смъртни като мен.

 

Като листата в студовете,

сред вихрен есенен въртоп

и вие също ще умрете

като последния си роб!

 

Ти, боже, възкръсни в тъмата,

молитви те зоват със жар:

ела, съди и на земята

бъди един-единствен цар!