Ангел Каралийчев
Зелениятъ пѣтелъ

На великата сѫбота дѣдо Тодоранъ хвана зеления пѣтелъ съ червения гребенъ, положи го въ една кошница и му порѫча строго:

— До довечера да ми снесешъ едно яйце! Утре е Великдень. Трѣбва ми блажинка — за да посрещна и азъ праздника като хората. Хайде!

Пѣтелътъ се намѣсти въ кошницата и почна да се надува. До вечерьта дѣдо Тодоранъ три пѫти бърка въ кошницата подъ пѣтела за яйце. Когато мръкна, старецътъ махна съ рѫка безнадеждно и повика отъ улицата едно момченце:

— Ела, дѣдовото, да ми повъртишъ точилото, додето си наточа ножа.

— Кого ще колишъ, дѣдо Тодоране?

— Пѣтела. Като го сваря въ тенджерата, на тебе ще дамъ гребена.

— А на мене? — измяука котката въ краката му.

— Ти ще получишъ на мишката опашката! — викна дѣдо Тодоранъ.

Котката се разсърди и отиде при пѣтела. Попита го:

— Пѣтльо, кажи какво си сънувалъ нощесъ?

— Сънувахъ, че дѣдо Тодоранъ ми върза на шията червенъ герданъ.

— Бѣгай, какиното момче, защото не ти е хубавъ съня. Дѣдо Тодоранъ ще ти отрѣже главата, затуй си точи ножа. Бѣгай, по-скоро!

Пѣтелътъ скочи, размаха криле и хвръкна надъ селото. Побѣгна въ гората. Пи една студена вода и почна да кълве най-раннитѣ тревички и най-крѣхкитѣ цвѣтчета. Тревичкитѣ и цвѣтчетата се оплакаха на гората. Гората се ядоса и започна да шуми.

— Слушай, Пѣтьо, тъй не може! Ти си младъ, имашъ хубавъ гласъ. Намѣсто да ми кълвешъ раннитѣ рожби, иди по-добре въ града, да си намѣришъ работа и да си изкарвашъ хлѣба. Ако не се махнешъ — ще обадя на лисицата.

Зелениятъ пѣтелъ щомъ чу думата „лисица“, хвръкна нагоре като самолетъ и се понесе къмъ града. Стигна въ голѣмия градъ и кацна върху най-високия електрически стълбъ. Захвана да кукурига:

— Кукуригооо!

Разтревожи цѣлия градъ. Подъ стълбата се събраха триста хиляди души. Дигнаха нагоре бастунитѣ си заканително. Попитаха пѣтела:

— Хей, ти тамъ, докога смѣташъ да пѣешъ?

— Докато ми намѣрите работа съ добра заплата, — отвърна пѣтелътъ.

Разтичаха се триста хиляди души изъ града да търсятъ работа на пѣтела. Подиръ два часа тичане се върнаха запъхтѣни при стълба и казаха:

— Слизай по-скоро да те водиме въ радиото. Тамъ има работа за тебе!

Заведоха го предъ микрофона.

— Какво ще правя тука? — попита пѣтелътъ.

— Всѣка сутринь ще кукуригашъ и ще будишъ децата, защото са станали много сънливи, успиватъ се и закъсняватъ за училище.

— Добре! — рече пѣтелътъ и се настани предъ микрофона.

Всѣка сутринь той кукуригаше и никое дете вече не закъсняваше въ училището. А когато платецътъ му наброи първата месечна заплата, зелениятъ пѣтелъ отиде въ една рибарница, купи най-голѣмото сомче и го изпрати подаръкъ на своята спасителка котката. Котката получи заедно съ сомчето и една пощенска картичка — отъ пѣтела. Въ картичката пишеше: „Да поздравишъ оскубаното врабче, куцото магаре и слѣпото куче. А на дѣда Тодорана кажи да пие една студена вода отъ мене.“