Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Книга игра
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Издание:

Автор: Ал Торо

Заглавие: Котаракът и Черният нарцис

Издание: първо

Издател: Сдружение „Книги-игри“

Година на издаване: 2011

Тип: книга игра

Националност: българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Светослав Петров

Художник на илюстрациите: Светослав Петров

Коректор: Антоанета Халачева

ISBN: 978-954-799-955-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1419

История

  1. — Добавяне

На моето семейство

Човек изживява живота си с три вида близки. Приятелите си, семейството, което го е създало и отгледало, и семейството, което той на свой ред създава.

Приятелите са безценни, но са много. Едни напускат ежедневието ни, с други се караме, впоследствие запълваме липсата им с нови и така, докато се обградим с подходящите, независимо колко пъти бъркаме преди това в избора си.

Да намериш своята половинка е трудно, но и там правим много опити. В повечето грешим, в някои е хубаво, но за кратко. Все пак, повечето от нас успяват да намерят човека, с когото да изградят семейството, което искат.

Семейството, което ни създава и отглежда, не можем да изберем. Него не можем да търсим, нямаме възможност дори на втори опит. Дори да можех да избирам, щях да избера Вас. Посвещавам тази първа своя книга именно на Вас, на моето семейство, за това, което сте.

Специално посвещавам книгата на дядо Кольо, който имаше безкрайно въображение и непрестанно развиваше моето. Благодаря ти за всичките игри, на които си ме научил и играл с мен, благодаря ти и за приказките, които измисляше, вместо да четеш за мен, различна всяка вечер. Ти винаги си искал да издадеш книга.

Сега го правиш.

Въведение

Миналото ми. Гобин ме беше научил да не гледам към него, но дори когато го правя, виждам само избледняващите сенки на спомените от детството си. Впрочем, аз нямам детство. Поне не такова, каквото повечето хора си представят, когато чуят тази дума.

Родителите ми бяха починали преди да навърша пет. Почти не ги помня, не скърбя за тях и не ми липсват. От смъртта им насам всичко, което имах, бе чичо Гобин. Едно от многото неща, които ми беше забранил, бе правото да говоря или да питам каквото и да е за тях. Самият той пазеше живота си в тайна от целия свят и имаше неща, които не споделяше дори с мен.

Пътувахме много, почти постоянно. Дори когато се застоявахме повече от седмица в един град, сменяхме мястото, на което бяхме отседнали. За десетте години, през които живяхме с чичо ми, той ме научи на повече, отколкото някои хора научават през целия си живот. Научи ме да чета, да пиша, да смятам, възпита ме на обноски и маниери, които в последствие се преобразиха от грубия живот на улицата, но винаги ми бяха под ръка, когато се нуждаех от тях. Това обаче далеч не беше всичко. Той ме направи свой чирак и ме обучи да се бия, да боравя с оръжия, да се промъквам незабелязано, да се катеря като котка и още много други неща. Тренирах всеки ден от живота, прекаран с него, и още преди да навърша десет, започна да ме взема на мисиите си, да ми възлага наглед мънички задачи и да се възползва от помощта ми.

Гобин беше истински професионалист и вършеше работата, за която му плащаха, независимо дали ставаше въпрос за шпиониране, кражба или дори убийство. Не говореше много за Тъмното братство, но знам, че бе един от най-умелите му членове и въпреки че хората от тези среди, които знаеха как изглежда, се брояха на пръсти, по брой превъзхождаха тези, които не бяха чували за него.

Въпреки че бе сдържан и суров, той се държеше с мен уважително като с възрастен човек и никога не ме възпитаваше с гняв или насилие. В замяна имаше моята преданост, уважение и макар да бе опитал да изкорени всичко подобно от мен — имаше и обичта ми. Въпреки че бях възпитан в жесток и смъртоносен занаят, аз все пак бях малко дете и Гобин бе единственото, което имах — кумир, семейство, приятел и учител.

Колкото повече пораствах, толкова по-често ме вземаше със себе си по работа. Задачите, които ми даваше, бяха съвсем разнообразни — да подведа, заговоря или проследя някого, да открадна нещо, да се промъкна в нечия къща. Той измисляше изкусно своите планове, а аз изпълнявах безупречно и неотклонно всяка негова дума. Участвах в десетки от задачите му и те ми доставяха огромно удоволствие, сякаш за мен всичко беше игра.

Тази игра приключи преди близо пет години. Никога няма да забравя този ден от живота си. На поредната ни задача той се промъкна в къщата на способен магьосник. Не знам каква беше мисията му, Гобин никога не споделяше с мен повече от необходимото. Трябваше да се справи за броени минути, но никога не се върна. Инструкциите, които ми беше поставил за подобна ситуация, също бяха изчерпателни и както винаги ги следвах стриктно, колкото и да ми тежеше. Изчаках повече, отколкото бе заръчал пред къщата, после с един ден повече в страноприемницата и накрая напуснах града.

Без някаква цел и посока, попаднах в Карсеп, където влязох в банда с други бездомни деца. Често крадяхме или вършехме по-дребни задачи за разни хора. От всичките момчета най-добре си паснахме с Хрисам, а и бяхме далеч по-способни от останалите. Точно той ми измисли и прякора „котарака“ след една задача, в която се бях промъкнал между дузина стражи в къщата на най-богатия съдия в Карсеп.

Тано Скаридата бе собственик на кръчма близо до океана, но основният му бизнес бе свързан с всякакви далавери и често се нуждаеше от нашите услуги. Взе ни под крилото си и ни помагаше в трудни моменти с някой и друг сребърник или със закрила, когато загазехме, а и често ни намираше работа. Животът вървеше добре, докато не се стигна до задачата с „Черният нарцис“…

Правила на играта

Какво е книга-игра

Този тип книги се различава от останалите с това, че читателят не е просто статичен наблюдател на нечия история или приключение, а сам поема ролята на главния герой. Читателят взема решенията във всяка ситуация, в която героят е изправен пред избор, определя неговото поведение и характер, действия, диалози и по този начин решава съдбата му. Сюжетът на една книга-игра се развива различно при всяко изиграване, в зависимост от направените избори. Поради тези си особености, тя не се чете праволинейно, от първа до последна страница, както обикновените книги. За да проследи историята, чийто ход читателят сам определя, той трябва да следва указанията в края на всеки епизод.

Епизоди и указания

Книгата-игра е разделена на епизоди, чиито номера са дадени в тяхното начало. Всеки от тях завършва с препратка към друг такъв. Тя винаги е дадена със сочещ надясно триъгълник (►) и указание за преминаване на следващия епизод. Когато читателят достигне до такава препратка, той не трябва да продължава да чете следващия по номер епизод от книгата, а вместо това да отиде до началото на посочения епизод и да продължи четенето от там.

Изборите в играта са маркирани с този символ: (◘). Когато той фигурира в някой епизод, играчът трябва да избере един от възможните варианти и да последва препратката, която му съответства. В някои случаи тези разклонения зависят от по-ранни избори на играча и той просто трябва да отговори на зададения въпрос.

След ромбовидния символ (♦) следва текст, който не е част от историята на книгата-игра. Той може да бъде въпрос към играча или игрална инструкция, която той трябва да изпълни.

Примери:

Премини на ► Епизод 6

                (Инструкция и препратка към епизод 26)

 

Запиши си кодова дума „вълна“

                (Игрална инструкция)

 

Мислих дълго по въпроса и накрая взех решение:

Да остана ► Епизод 56

или да избягам ► Епизод 66

                (Избор на играча; играта продължава или на епизод 55, или на епизод 66, според неговото решение дали да избяга)

 

Имаш ли кодова дума „череши“?

Да ► Епизод 25

Не ► Епизод 30

                (Разклонение без избор; играчът проверява дали има записана кодова дума „череши“ в дневника и отива на съответстващия епизод (25 или 35))

Кодови думи, отношения и дневник на приключението

Дневникът на тази книга-игра е съвсем прост и има само две нужни за играта графи — „отношения“ и „кодови думи“. В тях читателят записва получените кодови думи и точки отношения. Както едното, така и другото, трябва да се записват стриктно, за да може да се запази целостта на историята. Не е нужно читателят да знае какво точно означават, нито да помни тяхната стойност. Той трябва просто да ги променя според игралните инструкции, а когато бъде попитан за наличието на някоя кодова дума или за точките си отношения — да даде верен отговор.

Попълването на графите „име на читателя“, „дата“ и „оценка“ не е задължително — те са просто за спомен от изиграванията. Графа „бележки“ също е единствено за удобство на читателя — в нея той може да си води записки.

Дневникът на приключението се намира в края на книгата. Предвидени са дневници за три изигравания, но вместо тях може да бъде ползвано всяко листче хартия, което попадне на читателя.

Начало и край на книгата игра

В играта има няколко епизода, които завършват с думата (КРАЙ). При тях няма препратка към друг епизод, защото приключението на героя е завършило и ако този епизод не е последният в книгата-игра — то е приключило с неговата смърт или неуспех. Когато читателят достигне до такъв епизод, той може да започне книгата-игра отначало и да пробва отново да я изиграе, опитвайки се този път да промени в своя полза нещата. Ако обаче не му се чете отначало цялото приключение и смята, че е объркал само последния си избор, може да се върне обратно на него и да вземе ново решение.

Началото на книгата-игра е на епизод едно (1), така че драги читателю ♦ Премини на ► Епизод 1

Епизоди


Неактивните епизоди бяха скрити. Ще се покажат в хода на играта.

Отиване на епизод

Дневник на приключението

Име на читателя:
Дата:
Оценка:
Кодови думи:
Отношения:
Бележки:

Оценка на играта

Няма по-добра оценка за играча от тази, че е достигнал до края на приключението. За по-амбициозните обаче тук е представена система за оценяване на играта. Своя резултат можете да получите, събирайки всички точки долу, които ви се полагат.

◘ ако си преминал играта без нито един епизод, завършващ със смъртта на героя (без нито едно преиграване), си запиши +30 точки

◘ ако си достигнал края играта само с една смърт на героя, си запиши +20 точки

◘ ако героят е умрял два пъти, преди да успееш да се измъкнеш благополучно си запиши +10 точки

◘ за всяка от кодовите думи „вишни“, „рицар“, „портокал“, „видра“, „плъх“, „пор“ и „язовец“ си добави + 5 точки; колкото повече от тези кодови думи имаш, толкова повече ценна информация си научил

◘ за кодова дума „цяр“ си запиши +10 точки; тя показва, че си направил всичко възможно да се отървеш от преследвачите си

◘ за кодова дума „заек“ си запиши +10 точки; ако не знаеш за какво е, няма да разбереш и тук

◘ ако имаш някоя от кодовите дума „орел“ или „сокол“, си запиши +25 точки; те са за значителното постижение, до което си достигнал, независимо за какво си избрал да се бориш

◘ ако имаш кодовата дума „паткан“, получаваш наказание –20 точки за случилото се с Хрисам

Резултати:

► От 0 до 15 точки — Справил си се ужасно! Трябва да обмисляш по-добре ситуациите и да обръщаш внимание на детайлите.

► От 20 до 35 точки — Постижението ти е слабо и въпреки че си се докопал до края, голяма част от историята за теб е останала неразкрита.

► От 40 до 55 точки — Изиграл си играта добре, но въпреки това в нея има още неща, които могат да се постигнат, узнаят и направят по-добре.

► От 60 до 75 точки — Справил си се брилянтно, демонстрирайки остър ум, наблюдателност към детайлите и нюх за тяхното решение.

► От 80 до 100 точки — Ти си нечовек! Изиграл си приключението безупречно, вкусил си от всичко и си имал нужния късмет, където ти е трябвал.

Край