Павел Матеев
Ти си всичко

Ти си луната в мрачното черно небе,

звездите в нощта, при бурно море,

вятърът, който платната издува,

океанът, в който искам да плувам.

 

Ти си гората, която ми дава утеха,

поляна с цветя, винаги нежна и мека,

потокът, който безспирно ме води,

пътеката, по която искам да ходя.

 

Ти си дъждът, на който аз се любувам,

земята, на която аз съществувам,

планината, по която въздишам,

въздухът, който искам да дишам.

 

Ти си всичко, от което имам нужда,

причината, за която аз се събуждам,

животът, в който не съм безразличен,

жената, с която искам да съм и обичам.