Павел Матеев
Надежда (Сонет №3)

Днес съвсем случайно аз научих,

че на тебе скоро ще се любувам

та от сърцето радостта отключих

и със мислите към теб пътувам.

 

Да знаеш, че с любов неописуема,

те очаквам при мене да се върнеш

и на мойта страст ненаказуема,

щом се срещнем — да отвърнеш.

 

Още малко ще трябва да потрая,

докато настъпи прекрасния ден,

на мъките тогаз ще сложа края

 

и на тебе ще остана в плен,

защото щом съм с теб — това е рая,

дори във грехове да бъда потопен.