Павел Матеев
Мъка (Сонет №1)

Колко е ужасно и празно,

когато теб те няма,

когато чакам, а напразно,

да бъдем с теб отново двама…

 

Студена болка ме облива,

когато с мислите към теб летя

и плача със сълза горчива,

а в съня си подарявам ти цветя.

 

Къде са, твоите добри очи,

чийто поглед да ме стопли

и като слънчеви лъчи,

 

да стопят сълзите мокри,

а любовта на воля да хвърчи

и да ни сбере под своя покрив.