Павел Матеев
Моля се

Сега стоя в самотната си стая

и стихове безименни творя

за тази, дето е от Рая,

за която от любов горя.

 

Стоя и сякаш аз я виждам,

и спомени започват да валят,

образът по памет аз съзиждам,

а сълзите ми не спират да текат.

 

Така успявам да се боря

със самотата своя всеки път,

но това не пречи да се моля,

да бъде тя от плът и кръв.