Павел Матеев
Когато чух

Когато чух щастливият ти глас,

след толкоз време тишина,

поисках да пристигна аз завчас

при теб — необикновената жена.

 

Думите, които ти ми промълви,

ми дадоха сили, за да успея,

да секна тъжния порой сълзи

и поне за малко да се засмея.

 

От самотата, в която попаднах,

макар и за малко ти ме спаси,

без тебе аз бих пропаднал,

без любовта ти — много боли!