Павел Матеев
Мечта

Не искам аз без чувство да ме гледаш,

нито в мене да се вричаш,

не искам нищо друго, освен това —

да кажеш, че ме ОБИЧАШ!

 

Когато те видях за първи път,

помислих си: „Сънувам!“,

ти беше толкова красива,

че за теб започнах да бленувам.

 

Влюбен ли аз бях — не зная,

трудно е да се определи,

макар че любовта е нещо хубаво,

по-хубаво от сладолед дори!

 

Но както и да е…

Сближихме се със тебе двама

и с очите си се уверих,

че друга като тебе няма.

 

Ти бе така добра и нежна,

за което всеки мъж мечтае,

беше толкова прекрасно,

че не исках да настъпи края.

 

Ала се събудих вече…

Красавицата като птица отлетя

и не ще успея да я стигна,

дори да имах аз крила.

 

Реалността ме свари неподготвен.

Виках си: „Проклет да бъде този ден,

в който съдбата ме ориса,

нещастието да се пада винаги на мен!“.

 

Да, но аз не се предавам,

не може да приключваме така.

С каквото и да е ще се преборя,

за да се завърне тя.

 

Така все още се надявам,

че ще се изпълни моята мечта:

да бъдем заедно отново,

да намерим двама ЛЮБОВТА!