Бо Син-цзиен
Три съня

В сънищата на хората има странни неща: един сънува, че отива някъде, а друг го среща там наистина; един върши нещо, а другият сънува това или пък двама се сънуват един друг…

По времето на Тиенхъу^[1] Лю Ю-цю бил помощник областен началник в Чжаои^[2], често пътувал по служба и вечер се връщал късно. Една нощ до дома му оставали още десетина ли, когато стигнал до двора на някаква будистка обител. Пътят водел покрай нея. Отвътре се чували весели песни и смях. Оградата на тази обител била ниска и полусъборена, всичко вътре се виждало. Лю Ю-цю се навел, надникнал през една пукнатина и видял десетина млади жени и мъже да се гощават, насядали размесено около наредена трапеза. Видял, че и неговата жена седи вътре, разговаря и се смее. Отначало Лю Ю-цю бил просто изумен, той дълго не можел да разбере как е възможно такова нещо. После си помислил, че жена му не би трябвало да идва тук и че не може да я остави на това място. Взрял се по-внимателно в нея: лице, начин на говорене, смях — никаква разлика, тя е. Поискал да провери. Портите били залостени и не можело да се влезе. Тогава той взел парче керемида, хвърлил го и улучил вътре голям съд за вино, който се строшил на парчета. В същия момент хората се пръснали и всичко изчезнало. Лю Ю-цю прескочил стената и влязъл право вътре. Огледал заедно със слугите, които го придружавали — хора нямало нито в главната зала, нито в страничните помещения. Мандалото на портите си стояло сложено както по-рано. Смаян, Лю Ю-цю препуснал към къщи. Когато стигнал, жена му тъкмо се събуждала и чула, че идва. Като разменили обичайните любезности, жена му се засмяла и казала:

— Току-що сънувах, че с десетина души, все непознати, се разходихме до една обител, събрахме се в залата на гощавка, но отвън някой хвърли парче керемида, разбърка всичко — чаши, чинии… И аз се събудих.

Лю Ю-цю също й разказал всичко, което видял.

Това е то един да сънува, че отива някъде, а друг да го срещне там наяве.

През четвъртата година на Юанхъ Юан Вей-чжъ от Хънан, главен ревизор, беше пратен по служба на границата. Десетина дни след заминаването му аз, вторият от по-големите братя Лъ-тиен и Ли Шао-чжъ от Лунси се разхождахме заедно край река Цюйцзян. Стигнахме до будисткия манастир Цъън^[3], обиколихме целия двор на монасите, бавихме се доста. Беше вече късно, когато стигнахме до жилището на Ли Шао-чжъ в Сюйсинли. Там наредихме да ни донесат вино и почнахме да пием. Беше много весело. По едно време брат ми остави чашата, дълго мълча, после каза:

— Вей-чжъ трябва да е стигнал в Лянчжъу^[4].

И като взе това за тема, той написа на стената стихотворение, което гласеше:

Пролет… Но как да надмогна тъгата, която навява?

Цвете за жребий^[5] откъсвам — ще пием сега до забрава!

Но ненадейно си спомням: приятелят стар е заминал!

Дните броя — тази вечер навярно в Лянчжъу остава.

Това беше на двадесет и първи. След десетина дни пристигна пратеник от Лянчжъу и ни донесе писмо от Юан Вей-чжъ. В края на писмото беше написано стихотворението „Записвам съня си“, което гласеше:

Сън… Вас и брат ви сънувах, че скитате покрай реката,

и в манастира видях ви — „Цъън“ сбира всички познати…

Екна викът на слугата ми: „Ей, настанете конете!“

Сепнах се — в древния Лянчжъу ме е довела съдбата.

Денят и месецът съвпадаха напълно с деня и месеца на стихотворението, което бе съчинено по време на разходката в манастира.

Това е то един да върши нещо, а другият да сънува същото.

Към средата на Чжънюан Дъу Чжъ от Фуфън и Вей Сюн от Цзинчжао пътували заедно от Бо^[6] в Цин^[7]. Спрели да нощуват в странноприемницата при Тунгуан^[8]. През нощта Дъу Чжъ сънувал, че стига до храма Хуаюе и вижда там една врачка, черна и висока, със сини поли и бяла блуза. Тя ги посрещнала на пътя и ниско им се поклонила, после предложила на Дъу Чжъ да му погадае. Дъу Чжъ не могъл да откаже и се съгласил. Попитал я как се казва и тя отговорила, че е от рода Чжао. Когато се събудил, Дъу Чжъ разказал всичко на Вей Сюн. На другия ден, щом стигнали до храма, насреща им излязла врачка — също както в съня и по външност, и по държане, и по облекло. Дъу Чжъ погледнал Вей Сюн, казал: „Сънят ми го предсказа“ и заповядал на слугите да бръкнат в дисагите, да извадят две от навървените монети^[9] и да й ги дадат. Врачката плеснала с ръце, засмяла се и казала на приятелките си:

— Също както го сънувах!

Вей Сюн изумен я попитал какво значи това и тя отговорила:

— Сънувах нощес, че двама души пристигат откъм изток. На единия, с къса брада, аз врачувах и той ми даде две монети. Сутринта разказах всичко на приятелките си и ето че днес сънят ми се сбъдна.

Дъу Чжъ нарочно попитал врачката за името й. Нейните приятелки отговорили:

— Тя е от рода Чжао.

Всичко от началото до края съвпадало тъй, сякаш предварително било уговорено.

Това е то двама да се сънуват един друг.

Аз, Син-цзиен, ще кажа: като се почне от Чунцю и се стигне до книгите на философи и историци, за сънища се говори много, но такива три съня не са отбелязани. Сънищата на хората са несметни, но такива три съня не са се срещали. Възможно ли е те да са случайност? Или са предопределени? Не мога да кажа. Но днес записах тези истории, за да не се забравят.