Чън Сюан-ю
За отлъчената душа

През третата година на Тиеншъу^[1] Чжан И от Цинхъ^[2] получил служба и отишъл със семейството си в Хънчжъу^[3]. Той бил простодушен, тих човек, приятелите му не били много. Нямал синове, само две дъщери. Голямата отдавна умряла, а малката, Циеннян, била невиждана хубавица. Ван Чжъу от Тайюан, племенник на Чжан И, от малък бил умен и разсъдлив, признат красавец. Чжан И го ценял много и неведнъж казвал: „Като му дойде времето, ще му дадем Циеннян за жена.“

Минало време, и двамата пораснали. Ван Чжъу и Циеннян често мечтаели тайно един за друг, ден и нощ, но близките им не знаели за това. Веднъж дошъл на гости високопоставен чиновник, съслуживш на бащата, който харесал Циеннян и я поискал. Чжан И дал дума. Дъщерята научила това и била съсипана от мъка. Ван Чжъу също бил разгневен и дълбоко възмутен. Под предлог, че трябва да се премести, той помолил да му разрешат да замине за столицата. Невъзможно било да го спрат, затова го изпратили богато.

Тайно възмутен, убит от мъка, Ван Чжъу се сбогувал и се качил в лодката. Вечерта спрели на няколко ли от едно планинско селце. Вече наближавало полунощ. Ван Чжъу не спял. Неочаквано откъм брега се чули нечии бързи стъпки, след миг човекът стигнал до лодката. Попитали кой е — оказало се, че това е Циеннян, дошла пешком, боса чак дотук. Ван Чжъу едва не се побъркал от уплаха и радост, той я хванал за ръцете, попитал я откъде идва. Циеннян казала през сълзи:

— Вие бяхте толкова благосклонен към мене, че и насън чувствувах това. Сега искат насила да прекършат волята ми, но аз не желая, зная също, че вашите дълбоки чувства няма да се променят и съм готова най-почтително да ви се отблагодаря, затова именно избягах и дойдох при вас.

Ван Чжъу, който никак не очаквал такова нещо, подскочил от небивала радост. После скрил Циеннян в лодката и още същата нощ избягали. Пътували много бързо и след няколко месеца стигнали до Шу^[4].

Минали пет години. Родили им се двама сина. Нямали никаква връзка с Чжан И, но младата жена често мислела за родителите си и през сълзи казвала:

— На времето аз не можех да бъда неблагодарна, затова пренебрегнах дълга си и избягах с вас. Но вече пет години има преграда за обичта и добротата между мене и моите родители. С какво сърце, с каква съвест ще живея на този свят?

Ван Чжъу я съжалил и казал:

— Не тъжи, ще се върнем.

Върнали се всички заедно в Хънчжъу.

Щом стигнали, Ван Чжъу отишъл първо сам у Чжан И и почнал да се кае за станалото.

— Вече няколко години Циеннян лежи болна във вътрешните стаи^[5] — казал Чжан И. — Какви са тези измислици?

— Погледнете в лодката! — отговорил Ван Чжъу.

Изуменият Чжан И веднага пратил хора да проверят. В лодката наистина видели Циеннян, тя изглеждала весела.

— Добре ли е баща ми? — попитала тя пратените.

Близките й били смаяни, те бързо отишли да съобщят на Чжан И.

А дъщерята, щом чула от стаята си радостната вест, станала, нагиздила се, преоблякла се и засмяна, но без да каже дума, излязла да посрещне другата. Като стигнали една до друга, двете се слели в едно тяло, само че облечено в двойни дрехи. Близките на Циеннян решили, че тук има нещо нередно и премълчавали тази случка. Само че някои роднини подочули за това.

Минали четиридесет години. И двамата съпрузи умрели. А синовете им били издигнати като достойни и способни хора и повишени, те стигнали до високи длъжности.

Аз, Сюан-ю, като малък често съм слушал да говорят за това, и то най-различно, или да казват, че това са празни приказки.

В края на Дали^[6] срещнах началника на околия Лайу Чжан Чжун-гуй и благодарение на него чух цялата тази история. Оказа се, че Чжан И бил чичо по бащина линия на Чжан Чжун-гуй, той ми разказа всичко най-подробно, затова именно го записах.