Занимателна, но доста повърхностна като за Нора Робъртс. Макар че имаше една изненада в края, но тя по-скоро се дължи на кратката история, а не на заплетен сюжет.
Ако не стоеше името на авторката над заглавието, не бих познала, че това е писано от нея. Може би защото сме свикнали историите, разказани от Нора Робъртс да ни грабват още с първите страници. Признавам, че не дочетох книгата до края, което много рядко ми се случва. Благодаря на екипа за труда, който полага в този сайт.
Преди много години гледах филм с Питър О Тул и Одри Хепбърн -Обир в музея. Някъде 60-те години на миналия век. По същото време се появи Черното лале с Ален Делон. Пубертячките сато мен се захласваха, двамата герои са със сини очи и т.н. Аз се влюбих в Питър О Тул. Гледах го доста по-късно в Паследния император. Искам да отбележа, че съм съвсем малко по-млада от Нора Робъртс, та тя вероятно е писала по филма. Много я харесвам, но точно тази книга е толкова чаровна, независимо че инспирацията е (вероятно) от книгата.Възхищавам се от жените, които гонят 70-те пишат свежо, с чувство за хумор и забавно и завличащо.
Много се извинявам за неясното мрънкане — филмът е за любеща дъщеря на любещ баща -художник и фалшификатор. Та цялата интрига е, че ченгето, сътрудникът на на Интерпол или на каквото и да, е объркан и ухажва девойката.и се влюбва. Именно, като чета книгата и преди няколко дена гледах филма -просто ме халосаха съвпаденията.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.