Сергей Есенин
Вятърът свири…

Вятърът свири, този сребърен вятър,

звънко шепти сред вихрушката снежна.

Някакви странни мечти в мен се мятат

и мисъл нова за миг ме разнежва.

 

Върху прозореца — влага и плесен,

но аз не жаля, нито съм печален.

Този живот е за мене чудесен,

както бе някога, в самото начало.

 

Ако с усмивка ме срещне девойка —

аз се вълнувам. Каква е красива!

Ако съгледам препускаща тройка —

качвам се в нея, дързостта ме опива.

 

Ах, мое щастие, всред куп неудачи!

Нашият свят само храбрите люби.

А ако някой за пръв път заплаче,

значи той щастието е изгубил.

 

Просто и леко живей, не умувай!

И приеми всичко тук, на земята.

Ето, затуй над горите лудува

вятърът свирещ, този сребърен вятър.

 

1925