Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пушкину, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

В мечти за твойта чудна дарба,

превърната в наш идеал,

днес на Тверской, на булеварда,

пред паметника твой съм спрял.

 

С къдрици дръзки и златисти,

цял от легенди изтъкан,

о, Пушкин, ти пройдоха бил си,

тъй както аз съм хулиган![1]

 

Но нищо днес не помрачава

непостижимия ти лик,

все тъй от бронз е твойта слава

и ти си все така велик.

 

Пред тебе, като пред причастие,

застанал съм сега в захлас

и чувствам: бих умрял от щастие,

да имах твойта участ аз.

 

Но мен ме чака път нелесен —

да пея много, много дни,

докато мойта степна песен

успее в бронз да прозвъни.[2]

 

1924

Бележки

[0] Написано на 26 май 1924 година, стихотворението има интересна творческа предистория. Поетът-имажинист М. Ройзман разказва как в една зимна нощ на 1923 година двамата с Есенин преминават край паметника на Пушкин на Тверской булевард в Москва, и Есенин изведнъж възкликва: „“Виж, Александър е като бял!" Аз погледнах паметника и видях, че осветен от четиристенните фенери, тъмно-бронзовият Пушкин наистина изглеждаше като отлян от гипс. (…) Възможно е това да е имало някакво влияние върху посветеното на Александър Сергеевич стихотворение, което Есенин прочете на 6 юни 1924 година, на митинга в деня на сто двадесет и пет годишнината от рождението на великия поет." (Матвей Ройзман. Все, что помню о Есенине. Москва, 1973, с.35.)

За самото литературно четене един от присъствалите си спомня: „Есенин стоеше на стъпалата пред пиедестала, светлите му къдри рязко се отделяха сред тълпата. В ръцете си държеше букет цветя, който от името на Съюза на писателите положи в подножието на паметника. Високо и отчетливо издекламира известното си стихотворение, посветено на Пушкин, размахвайки ръце, както винаги“. (И. Розанов. Литературные репутации. Работы разных лет. Москва, 1990, с.456.)

Есенин много пъти споменава Пушкин като един от най-любимите си автори и като свой учител в поетическото изкуство. На въпросите, зададени му в една анкета за Пушкин, той отговаря: „С всяка изминала година аз все повече и повече го възприемам като гения на страната, в която живея“. (Книга о книгах, № 5–6, июнь 1924.) А в последната си, писана през октомври 1925 година автобиография, поетът казва: „В смисъл на формално развитие сега все повече ме тегли към Пушкин“. (С. А. Есенин. Собрание сочинений в шести томах. Том V. Москва, 1979, с.231.)

[1] В статията си „Традициите на Пушкин в творчеството на Есенин“ В. Турбин обръща внимание върху един интересен детайл: „В стихотворението «Към Пушкин» изплува думичката, с която фактически се открива романът «Евгений Онегин»; и Пушкин е характеризиран така, както самият той е нарекъл своя герой: «пройдоха». А главното е, че в Есениновото обръщение към Пушкин си казва думата социално аргументираният стремеж да бъде изразена почит и любов, но и да се застане на мястото на онзи, когото почитат, славят, обичат“. (В мире Есенина. Сборник статьей. Москва, 1986, с.274.)

[2] Като заключение на всичко казано дотук, трябва да добавя, че при погребението на Есенин — едно от най-грандиозните погребения на руски поет изобщо — процесията, носеща ковчега му „три пъти обикаля около паметника на Пушкин“ (Станислав Куняев, Сергей Куняев. Сергей Есенин. Москва, 2006, с.584.), преди да го положи на Ваганковското гробище. Днес, на същия този Тверской булевард в Москва — и също в цял ръст — се издига и паметникът на Есенин.

Край