Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Взятие Бастилии, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

„14 юли 1789. — Празен ден.“

Из дневника на Луи XVI

Кипи Сент Антуан[1]. Шуми Пале Роял[2].

Речта на Демулен[3] гърми необуздана.

Надига се гневът народен като пяна.

Стрелба. Камбани. Дим. И блясък на метал.

 

Затворът е превзет. Бедняците ликуват.

На Де Лоне[4] с Бертие[5] главите са на прът.

И победилите разчистват път, редят

площадка, слагат стълб и надпис „Тук танцуват“.

 

От сутринта в Марли[6] на лов бе кралят днес.

И хрътките елен откриха. Ала вест

дойде: метеж в Париж. Ловът май провали се…

 

Сега ли трябваше? Защо?… Той, огорчен,

си легна. Не заспа. И в дневника записа:

„Четиринадесети юли. — Празен ден“.

 

12 декември 1917

Бележки

[0] Сонетът е част от цикъл посветен на Френската революция.

Бастилия — кралски затвор в Париж, с чието превземане на 14 юли 1789 г. се поставя началото на Френската революция.

[1] Сент-Антоан — предградие на Париж, където се е намирала Бастилията.

[2] Пале Роял — дворец в Париж, построен през XVII век за кардинал Ришельо; по време на революцията паркът му се превръща в място, където се събира въстаналия народ.

[3] Камий Демулен (1760–1794) — деец на Френската революция, съратник на Робеспиер.

[4] Де Лоне — директор на Бастилията, убит и обезглавен по време на щурма на крепостта.

[5] Бертие дьо Савини — интендант на кралската армия, убит от въстаниците.

[6] Марли льо Руа — замък на левия бряг на Сена, на 14 км. от Париж, в горска местност, където кралят е ходел на лов.

Край