Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быть черною землей…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

На А. М. Петрова

Черна земя да бъда. Разкрил покорно гръд,

да стана сляп от слънце, от светлина всезряща,

да чувствам плугът, който до дъно ме възражда

и в мойта плът прорязва свещения си път.

 

Под покрива небесен, тежащ като олово,

да пия с моите рани води, шуртящи в мрак.

Да бъда разорана земя… Да чакам как

ще влезе в мен разпъващото Слово.

 

Да съм Земята-Майка. Да слушам как ръжта

нощем шуми за тайнства, обрати и възмездия,

и да съзра на руни[1] елмазни хубостта —

върху небето черно отплуващи съзвездия.

 

1906

Бележки

[0] Посветено е на Александра Михайловна Петрова (1871–1921) — преподавател в Александровското училище във Феодосия. Волошин живее в нейния дом през 1894–96 г., когато учи в тогавашната гимназия. Впоследствие той пише за нея: „… тя се оказа мой много верен спътник във всевъзможните пътища и кръстопътища на моите духовни търсения“. (Цит. по: М. Волошин. Стихотворения. Ленинград, 1977, с.397-398.)

[1] Руни — древни германски писмени знаци.

Край