Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
В зелёных сумерках, дрожа и вырастая…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Сред сумрака зелен искрящи, суеверни

възторзи плъзнаха над родните поля,

и мигом думите изчезнаха в мъгла —

подплашени ята от лястовици черни.

 

И черни сводове, и бледи светлини

отплуват в речната сияеща безбрежност.

В душата ми расте такава нежност!…

Как бавно нижат се разплавените дни…

 

И аз за първи път смирено коленича,

и мойто, мъртвото… единствено сърце

от теб поемам — като сиво птиче,

което стоплила си в своите ръце.

 

1905

Бележки

[0] Стихотворението е изпратено в писмо до М. Сабашникова. Там то е озаглавено на френски „Résignation“, т.е. „Смирение“. Поетът пише: „Аз сега разбирам смирението. Сега за мен има само един път, един изход — да забравя за себе си“. (Цит. по: М. Волошин. Стихотворения. Ленинград, 1977, с.395.)

Край