Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Городу. Дифирамб, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Ти властваш над поля пустинни,

с огньове звездни засиял,

но от фабричните комини

отвред си обграден без жал.

 

О, тухлен, стъклен и стоманен,

и в мрежи кабелни обвит,

ти си магьосник непрестанен,

ти — вечен, всемогъщ магнит.

 

О, дракон хищен, и безкрил, и

издигнат като страж над нас,

днес по железните ти жили

текат вода, и ток, и газ.

 

Знам, твойта алчуща утроба

е като зинала уста —

не млъква там, клокочи Злоба

и страшно стене Бедността.

 

А ти, гиганте хитроумни,

се къпеш в златна светлина,

издигайки палати шумни —

за книги, статуи, платна.

 

А после дръзваш да щурмуваш

дворците свои чрез сганта,

на черни митинги бушуваш:

Безумство, Гордост, Нищета!

 

Докато в нощите се киска

Развратът пищен, огнелик,

и нежно в чашите се плиска

отрова сластна всеки миг,

 

ти мачкаш робите покорни,

та все по-бясно да сноват

машините им неуморни

и остриета да коват.

 

Коварен змей със взор чаровен

с върховен, сляп от ярост жест,

ти своя собствен нож отровен

над себе си издигаш днес.

 

1907

Бележки

[0] Инокентий Аненски в статията си „За съвременния лиризъм“ (1909) коментира това стихотворение на Брюсов по следния начин: „Колкото повече се развива градския живот, толкова повече и безизходно градски стават самите души, приспособявайки се към камъните, музеите, изложбите. Чудните мозайки от икони, пред които никой не се моли, вълните на красива река, криещи отвратителна смърт, любов, грация и красота сред кулисите, в златната пудра и под електрическите лампи, в тайната на спиритическите сеанси — и свободата в червени дрипи — ето обстановката, в която израстват нашите млади поети“. (Ин. Анненский. Книги отражений. Москва, 1979, с.360-361.)

Край