Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Песня о Буревестнике, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Над белеещата пустош на морето вятър облаците гони. Между облаците и морето Буревестник горд се носи: черна мълния напомня.

Ту с крило допрял вълните, ту към облаците стрелнат, той крещи, а облаците радост в дръзкия му вик дочуват.

Туй е жаждата за буря! Мощен гняв, пламтяща страст и воля за победа чуват облаците във вика на тази птица.

А пък чайките пред буря стенат и се мятат над морето, сякаш искат на самото дъно своя страх от бурята да скрият.

И гмурците морски[1] стенат. Недостъпен е за тях вкусът на битката житейска: всяка гръмотевица ги плаши.

Също и пингвинът, плах и глупав, крие тлъстото си тяло сред скалите… И единствен Буревестникът кръжи свободно, гордо, смело над морето белопенно.

Все по-мрачно, все по-ниско облаците тегнат, а вълните се надигат, пеят и нагоре, към гърма, се устремяват.

Гръм гърми. Кипят вълните гневни, искат с вятъра да спорят. Ала той ги е прегърнал здраво и с размах и дива злоба ги захвърля връз скалите, чак додето в прах и пръски се превърнат изумрудните грамади.

Все така крещейки, Буревестникът се носи: черна мълния напомня. Облаците той като стрела пронизва и с крило разсича кипналата пяна на вълните.

Той се носи като горд, чер демон, демон на прииждащата буря, и се смее, и ридае… Смее се на облаците, от възторг ридае!

В яростта на мълниите немощ чувства този демон вечно буден. И уверен е, че няма облаци да скрият слънцето. Не, няма!

Вятърът вие… Гръм отеква…

Облаците с пламък син припламват, а морето мълнии улавя и гаси ги в свойта бездна. Като змии огнени следите им се вият и изчезват във вълните.

— Скоро бурята ще гръмне!…

Туй го сякаш изкрещява гордият, смел Буревестник, който посред мълнии се носи над морето разярено. Той е на победата пророкът:

— Нека бурята по-силно гръмне!

 

1901

Бележки

[0] Максим Горки е не само забележителен белетрист, но и автор на поеми и стихотворения в проза. Сред тях е знаменитата „Песен за Буревестника“, написана в самото начало на XX век и изпълнена с предчувствие за бъдещите войни и революции.

„Песен за Буревестника“ представлява ритмизирана проза, напомняща във формално отношение Лермонтовата творба „Сини скали на Кавказ, поздравявам ви“, за която вече стана дума по-преди. Същият „свързан“, непрекъснат ритъм, без обособени метрични или други периоди. А освен това има близост между хорея (при Горки) и дактила (при Лермонтов), доколкото и в двата ритморазличителят е един и същ — липса на анакруза, или антианакрустичност (според терминологията на проф. М. Янакиев).

Дали сходството между „Песен за Буревестника“ и „Сини скали на Кавказ“ е случайно, или има някаква типологична закономерност, свързана с темата, жанра и прочие, или просто Горки съзнателно следва създадения от Лермонтов образец — това са въпроси, на които не мога да дам категоричен отговор.

[1] Морски гмурци, или гагари — северни морски птици.

Край