Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Родился я, мой друг, на родине сонета…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Родих се, друже мой, в страната на сонета,

а не в родината на тъмни билини —

и мандолинен звън със сребърни вълни

ми пя за щастие, но не и за несрета.

 

За пръв път от мечти душата бе обзета

всред рози, статуи, антични старини —

а не всред сивите, безмълвни равнини…

И богът светлоок откри у мен поета!

 

А после — как? не знам — изпълни ме със страст

това, що в детството за чуждо смятах аз…

Не питай, друже мой! Неща, в сърцето скрити!

 

Днес моят пръв копнеж е все тъй вечно млад,

тъй както лавърът — там, в оня южен град.

Но… заговори в мен кръвта на прадедите.

 

1895

Бележки

[0] Пьотр Бутурлин произхожда от старинен руски благороднически род. Дядо му се преселва през 1817 г. в Италия и бъдещият поет е роден във Флоренция, а първият език, на който започва да говори, е италианският. В Русия се завръща през 1874 г. и започва да пише на родния си език. Главната му заслуга е, че култивира формата на сонета в руската поезия. Автор и на блестящи преводи на стихотворения от френския поет-парнасист Жозе Мария дьо Ередия.

Незаслужено забравен, Пьотр Бутурлин е измежду големите майстори на руския сонет. Игор Северянин го споменава — наред с Шекспир и Петрарка! — всред онези, които извисяват сонета до „най-високия му престол“ в световната поезия. Вж. също и книгата на Леонид Гросман „Борба за стиль“. Москва, 1927, с.140-141.

Край