Пьотр Бутурлин
Гробът на Шевченко ^[0]

Гигантски кръст в степта се извисява.

Тук земното се сля пак със земята —

и тук едва, в покоя на полята,

отдъхна си душата величава.

 

Но песента надви смъртта лукава

и страстна, като вятър в маранята,

тя словото, окриляло сърцата,

от днес на вековете завещава.

 

Спри, пътниче, сред тази шир безкрайна!

И помоли се с радост, с дух свободен,

макар и да напира в теб ридание…

 

Наоколо синее се Украйна,

там долу Днепър плиска пълноводен,

а кръстът значи скръб и упование.

 

1885