Алексей Хомяков
Към Русия ^[0]

[0] Алексей Хомяков е поет, философ, богослов, публицист, учен-енциклопедист, всепризнат водач на славянофилството. Това е могъщо идейно движение, обосноваващо необходимостта Русия да се развива по свой, особен културно-исторически път, различен от този на Западна Европа. Хомяков идеализира православието и патриархалните устои на руския живот. Същевременно той е убеден противник на крепостното право и яростен изобличител на социалните и нравствени пороци на своята родина. Това звучи със страшна сила в стихотворението „Към Русия“:

Страна с клеймо на роб покорен —

неправда черна те души;

в лъжа безбожна, в грях тлетворен,

и в мързел мъртъв и позорен,

и в мерзост тънеш до уши!

Стихотворението бързо се разпространява по нелегални канали. Ал. Херцен отпечатва откъси в издавания от него в Лондон руски вестник „Колокол“. Т. Шевченко го преписва в дневника си и му се възхищава. И т.н. Властта заплашва Хомяков с изселване от Москва.

Стихотворението „Към Русия“ е написано в разгара на Кримската война от 1853–1856 година. И в него поетът призовава своята родина да освободи от османско иго своите братя по кръв и по християнска вяра — южните славяни. Той сякаш иска да внуши, че самата история предоставя удобен случай на Русия да изпълни великата си мисия, за която тъй дълго мечтаят славянофилските дейци:

Стани, родино! Бог зове те —

за твойте братя! Премини

оттатък Дунав, дето свети

Егеят, врязан в бреговете

със свойте пенести вълни.

Само чрез бранен подвиг Русия, според Хомяков, ще може да изкупи греховете си пред човечеството и пред Бога. Публицистични и богословски съчинения на Хомяков биват превеждани у нас още преди Освобождението. ↑