Алексей Хомяков
Звезди

В полунощ, покрай реката,

виж — блещукат небеса

и високо над земята

се извършват чудеса.

 

Този звезден рой лампади

денем е за нас незрим —

тези греещи грамади

от светлик неугасим.

 

Ала взри се в далнините,

своя взор недей щади —

и ще зърнеш зад звездите

още легион звезди.

 

Пак се взри: все нови, нови —

уморен — ще зърнеш ти…

Цял в звезди и цял в огньове,

синият безкрай пламти.

 

В полунощ, от свойта мисъл

изпъди съня-кошмар,

и чети какво е писал

галилейският рибар.

 

Малка книга — но разбираш,

че прелистваш вечността,

че едно небе съзираш

с лъчезарна красота.

 

Виж, на мисълта звездите

вият таен хоровод,

а след тях — и други, скрити

в този греещ небосвод…

 

Звездни мисли, мириади,

раждат се безспир в нощта

и запалват страстни клади

в твойта дремеща душа.

 

1854