Алексей Хомяков
Нощ

Падна нощ: в небето пръсна мрак,

над земята — здрачини мъгливи;

и под този сънен похлупак

броди сонм от сенки нечестиви.

 

Викам в мрака спящия си брат.

Озари с молитва висините!

Божи духове бдят в този свят,

като Божи взор блестят звездите.

 

Викам в мрака спящия си брат.

Разпръсни среднощната измама!

Утрина звъни във всеки град,

божият народ върви към храма.

 

Ти моли за себе си, за тях,

дето от живота се оплакват

и теши ги глупавият грях!

Твоята молитва те очакват.

 

Викам в мрака спящия си брат.

Събуди се с пламък чист в душата,

грей подобно звезден необят —

както греят в храма кандилата!

 

1853