Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Через ливонские я проезжал поля…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Ливонските поля[1] пресякох — един свят,

където всичко тъй унило беше:

и песъчлива пръст, и небосвод без цвят…

От размисли духът ми се гнетеше.

 

На този мрачен край си спомних повестта

и тя със скръб и кръв ми заговори —

как синовете му, на колене в прахта,

целували са рицарските шпори.

 

И вгледан в теб, река, навяваща тъга[2],

във вас, гори, крайбрежни върволици,

аз мислех: „Отдалеч пристигате сега,

на миналото сякаш сте връстници!“

 

Да! Само вие сте се върнали при нас

на друг, отминал свят от бреговете.

О, как за него днес да ви запитам аз?

И на въпроса ми отговорете!

 

Но ти, природо, бдиш над този древен прах

с усмивка странна, с тайнствена тревога

тъй юноша, в нощта случайно зърнал Бога,

след туй по цял ден си мълчи от страх.[3]

 

1830

Бележки

[0] Тютчев пише това стихотворение по време на пътуването си от Петербург за Мюнхен.

[1] Ливония — така се е наричала през Средновековието територията на Латвия и Естония. От 1202 до 1562 г. тя се е намирала под владичеството на тевтонския духовно-рицарски Орден на мечоносците.

[2] Тютчев пише това стихотворение по време на пътуването си от Петербург за Мюнхен.

[3] Поетът сравнява природата, укриваща събитията на които е била свидетел, с библейския юноша Самуил, който се страхувал да каже, че през нощта Бог го е събудил, за да му се покаже. (Първа книга Царства, гл. III).

Край