Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Конь морской, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

О, буен кон, о, морски кон,

развял зелена грива,

ту дръзко-скачащ вихрогон,

ту кротка твар игрива!

От божията буря ти

научи как се скита,

как се преде, как се лети

на воля, до насита!

 

Обичам те, когато див,

цял в пара, в бяла пяна,

могъщ, стремглав и горделив,

и с грива разпиляна —

насочваш мигом своя бяг,

зацвилил бясно, блъсваш

с копита екналия бряг

и в пръски се разпръсваш!…

 

1830

Бележки

[0] Образът на морската вълна, сравнявана с буен кон, очевидно е създаден не без влиянието на аналогичен образ от поемата на Джордж Байрон „Странстванията на Чайлд Харолд“ (1812–1818), песен III, строфа 2. Ще приведа съответния цитат, в превод на Д. Статков:

В морето плувам пак и свежест пия!

Извива гръб вълната — морски кон,

познал ездача свой; привет, стихийо!

Жребецо бърз, под бурен небосклон

носи ме — нека вятърът със стон

да гъне мачти, да шуми в платната…

Край