Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Проблеск, 1825 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Не си ли чул как в мрака трепва
въздушна арфа[1] с кротък звън —
когато полунощ прошепва
и буди струните от сън?…
Ту гръмне звук, разтърсващ, леден,
ту ненадейно отзвучи…
Като че болка с вик последен
отекне в тях — и замълчи!
От всеки полъх на зефира
избухва в струните сълза…
Би казал: ангелската лира —
в прахта — скърби за небеса!
О, как към вечността могъща
тогава литва всяка твар!
И свойто минало прегръща,
тъй както призрак на другар.
Как вярващо тупти сърцето!
Как светло, леко е в гръдта!
Сякаш с ефира си небето
по вените ни пролетя!
Уви, не ни е отредено
небе — задъхваме се там:
прашинки, молещи смирено
за късче от божествен плам.
И ако този сън прекрасен
за миг прекъснем, и се спрем,
и с поглед трепкащ и неясен
в бездънното небе се взрем —
с глави, натегнали от зноя,
и слепи от небесна жар,
ще паднем, ала не в покоя,
а пак в нелепия кошмар.
1825