Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Я памятник себе воздвиг нерукотворный…, 1836 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Велчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Руски поети
© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009
© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петър Апостолов
Предпечатна подготовка: „Алтернатива“
Формат 16/60/90
Печатни коли 20,5
978-954-09-0321-7
На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Exegi monumentum[1]
Въздигнах си аз паметник неръкотворен,
и за народа той навеки ще е скъп,
и по-висок е днес ликът му непокорен
от Александровия стълб[2].
Не, няма да умра! Със свойта свята лира
ще надживее, знам, духът праха ми клет —
и славен ще съм аз, дордето във Всемира
е жив поне един поет.
Русия, цялата, за мен ще разговаря,
и ще ме назоват на своя жив език
славянинът ведно с финландеца, чергаря —
тунгуз и степния калмик.
И на народа си ще вляза аз в душата,
защото доброта събуждах с моя стих
и в този век жесток възславих свободата,
и падналия подкрепих.
О, Музо, следвай ти съдбата си послушно,
не чакай почести, обидите презри,
хвалби и клевети приемай равнодушно,
и със глупака не спори.
1836