Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Нет, я не дорожу мятежным наслажденьем…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

О, не, аз не ценя насладата безумна,

екстаза на страстта възторжена и шумна,

когато с вик и стон в среднощната тъма

вакханка гърчи се под мен като змия

и впила с жар уста тъй сладостно-отровни,

ме тласка към мига на тръпките върховни!

 

О, как, смиренице, по-мила си за мен!

И как мъчително се чувствам с теб блажен,

когато след молби горещи, упорити

отдаваш ми се ти, ала без страст в очите,

свенливо-сдържана приемаш ти едва

възторга ми, мълчиш, извърнала глава,

след туй все повече към мене се притискаш —

и буйната ми страст споделяш, без да искаш!

 

1831

Бележки

[0] Стихотворението е посветено на съпругата на поета Наталия Гончарова. Както и много други негови творби, то е диалог на Пушкин със самия себе си. Същевременно е своего рода полемика с едно стихотворение на К. Батюшков, където се отдава предпочитание на жената, обиграна в любовното изкуство.

Край