Включено в книгите:
Руски поети
Петър Велчев: подбор, превод от руски и коментар
Оригинално заглавие
Жил на свете рыцарь бедный…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“


На земята рицар беден

си живееше смирен,

мрачен бе наглед и бледен,

духом — смел и устремен.

 

Образ, слязъл от небето,

в миг ума му завладя,

и завинаги в сърцето

вряза своята следа.

 

Бе по пътя за Женева —

там, до кръст, край камен мост,

той видя Светата Дева,

майката на бог Христос.

 

И забрави всички страсти,

не поглеждаше жени —

ни с една чак до смъртта си

дума той не размени.

 

В хладен шлем, като в тъмница,

скри завинаги очи,

вместо шарф, той броеница

на врата си окачи.

 

Нито на Отца и Сина,

нито на Светия Дух

молеше се паладинът.

Бе човек със странен дух.

 

Цели нощи сам седеше

пред лика й с трепет плах,

и с очи печални бдеше —

сълзи капеха от тях.

 

Пълен с благостни идеи

и набожна чистота,

с кръв той: Ave, Mater Dei![1]

върху щита начерта.

 

И дордето паладини,

влезли в бой със злия враг,

в Палестинските долини

дамите зовяха пак —

 

Sancta Rosa, coeli lumen![2]

пламенно крещеше той

и търчаха в страх безумен

мюсюлманите безброй.

 

В своя замък щом се върна,

заживя той като в плен,

от любов и скръб посърна

и умря непричестен.

 

Щом издъхна, на вратата

злият дух се появи,

и на рицаря душата

искаше да усвои:

 

уж молитвите презирал,

уж не знаел що е пост,

уж със земна страст задирял

майката на бог Христос.

 

Но Пречистата най-честно

в тоя миг го защити —

и във царството небесно

своя рицар приюти.

 

1829

Бележки

[0] Ф. М. Достоевски смята, че при създаването на това стихотворение Пушкин е имал предвид образа на Дон Кихот. (Вж.: П. Велчев. „Дон Кихот“ в европейската критика през XVII — XX век. — Сравнително литературознание, 1982, кн. 1, с.69.).

[1] Радвай се, Божия майко! (лат.) — Б.пр.

[2] Свята Роза, небесна светлина! (лат.). — Б.пр.

Край