Димитри Иванов
Третият път

Ако не искате Япония да ви купи, не се продавайте.

Акио Морита

Японската „Морита-психотерапия“ препоръчва да се адаптираш към действителността, като не я оспорваш. Всеки от нас — вие, аз — изграждаме свой мисловен свят. Тези светове не са изградени само от това, което е. В градежите ни има още два вида тухли: онова, което трябваше да е, и онова, което можеше да е.

Дейвид Рейнолдс, разпространител на психотерапията на Морита, казва, че това се отнася до поведението на отделния човек, но също и за поведението на народите. Те ще трябва да признаят, продължава той, че японците водят.

Те имат най-голямата продължителност на живота. Най-високата заетост, най-високата грамотност, най-малката разлика между бедни и богати. Изделията им са най-качествените. Храната — най-добрата.

В същото време Гари Гордън (Ню Йорк) беше писал в лондонския „Икономист“: „Светът се отърси от болестта, наричана комунизъм. Комунизмът беше лекарство за едно друго тежко заболяване, което се казва капитализъм. Лекарството — така, както го приложиха — излезе по-лошо от капиталистическата болест. Престанахме да вземаме отровното комунистическо лекарство, но това не ни излекува от болестта — тя е навсякъде, където големите машини за печалба смачкват живота на човешки същества“.

В един малък град в Германия (бивша Западна) либерални университетски умове ме убеждаваха, че добрата стара идея за конвергенцията между двете системи никак не била лоша, но един японец ми каза нещо повече: „Трети строй съществува“. Японецът беше Реичи Шимамото, оглавяващ Японския изследователски институт, който има щаб от 2200 специалисти в Токио, Осака, Ню Йорк, Сан Франциско и Лондон.

Реичи Шимамото ми обясни: „Казвате, че ще закриете нерентабилните предприятия. Разбирам — неизбежно е. Само че вижте какво — ние никога не казваме закриване на предприятия, казваме закриване на нерентабилни производства. Когато производството е нерентабилно, то се закрива, а работниците се преквалифицират за друго производство и предприятието остава. Ето защо японският модел е интересен. След капитализма и социализма има трети строй, който е посткапиталистически и постсоциалистически. При капитализма има конкуренция, но има и класово противостоене. За социализма казваха, че не съдържа класово противостоене, но при него нямаше и конкуренция. Третият строй не съдържа класово противоборство, съдържа конкуренция. Да знаете, че няма ангели, няма дяволи. Или ако ги има, навсякъде има и ангели, и дяволи“.

В своя роман „Изгряващо слънце“ Майкъл Крайтън разказва за епичен сблъсък между първия и третия строй — американския капитализъм и японския модел. Прави го с похватите на трилъра, при това тъй виртуозно, че филмовата версия на „Изгряващо слънце“ е вече факт. Както и в други случаи, екранният продукт е вторичен, той отразява напрежението на трилъра, но надали е в състояние да отрази в дълбочина вложената в него информация за важни процеси, развиващи се през втората половина на изтичащото столетие.

Подобно на Артър Хейли („Колела“, „Летище“, „Болница“ и др.) Майкъл Крайтън вдъхва втори живот на жанра трилър, превръщайки го в леко смилаем носител на информация. Докато Хейли, забавлявайки читателите си, им обясни някои работи за автомобилната индустрия, въздушния транспорт и медицината, Майкъл Крайтън стана популяризатор на идеи в една по-трудна за популяризиране материя: философия на мотивацията, икономиката и политиката.

Идеите не са на Крайтън, а на Шинтаро Ишикара, Акио Морита, Клайд Престоуиц… ако продължим да се връщаме назад през десетилетията, ще стигнем до Херман Кан и Освалд Шпенглер.

Шинтаро Ишикара е либерал демократ, член на Диета, по едно време беше министър на транспорта. Заедно с президента на „Сони“ Акио Морита той написа книгата „Япония, която може да казва Не“. Тази книга стана бестселър. В нея се казва, че Япония, която в миналото е заимствала от Европа и САЩ, сега предлага — а може би налага — модела на бъдещето: онова, което Реичи Шимамото нарича „Третия път“. Гледището е:

Добро и лошо има във всичко, включително във войната. Понеже японците бяха единствените „цветни“ сред великите сили във Втората световна война, след войната това насърчи цветните от колониите да отхвърлят белите си господари. „Това не го измислих, казаха ми го Насър и Сукарно, моралните водачи на Третия свят в следвоенните години.“

С края на колониализма се срина културният модел на съвременния европеизъм. Войната в Залива и залезът на арабския национализъм, проповядван от Насър и Кадафи, както и провалът на марксизма в Европа, предвещават следващия културен ред. Както беше предричал Шпенглер, сривът на Европа ще повлече със себе си остатъците от последната цивилизация. Ще отразява съвременния свят на скъсени разстояния и време. Той ще синтезира Изтока и Запада и главните фигури ще са САЩ и Япония.

При войната в Залива Япония покри една трета от разходите. Системите за електронно насочване на огъня бяха с японски чипове. Една от системите за насочване на бомбените попадения съдържаше 83 чипа, от които 82 бяха японски и един доставен от английска фирма, опираща се на японски капитал.

Клайд Престоуиц, който е президент на Вашингтонския институт по икономическа стратегия, допълня:

„Проблемът не е, че имаме дефицит в търговията с Япония или че тя заделяла непропорционално малко за военни разходи. Теоретически бихме могли да изравним баланса, като изнасяме за Япония отпадъчна хартия и дървесни трупи. Същественото е, че японците застрашават бъдещето ни.

Икономиката «лесе-фер» ни казва: Защо да правим чипове, когато японците държат да ни ги дават, дори на загуба? За нас важното е да консумираме повече. За тях — да произвеждат повече“.

И европейците са консуматори по душа. Но по-малко от американците. Французите не допуснаха и 5-процентно японско участие в групата Бюл, произвеждаща компютри. Когато строили Версай, Колбер направил фабрика за стъкло и огледала, защото знаел, че венецианците, които доминирали в стъкларството, могат да направят в пазара на огледала онова, което японците направиха в пазара на автомобили.

Накратко: Новият културен ред се казва Третият път. Той Побеждава.

Майкъл Крайтън пък май победи Артър Хейли. Трилърът му за икономика и видеотехника се чете на един дъх.