Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Както са едно вода и жажда…

Сборник

 

Португалски

Първо издание

 

Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев

 

POESIA MEDIEVAL

I. Cantigas de amigo

Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade

5-a Edição, Lisboa. 1972

 

ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)

Época clássica. Século XVI

Maria Ema Tarracha Ferreira

Editorial Aster, Lisboa, 1976

 

Os Lusiadas

de Luis de Camões

Instituto de Alta Cultura

Lisboa, 1972

 

POETAS DO SÉCULO XVII!

Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa

Seara Nova, Lisboa. 1967

 

Ч-1

 

Народна култура — София, 1985 г.

Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев

Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов

 

Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85

Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Художник: Петър Тончев

Технически редактор: Красимир Градев

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: август 1984 г.

Подписана за печат: февруари 1985 г.

Излязла от печат: март 1985 г.

Формат 70×90/32. Печатни коли 11

Издателски коли 6,42. УИК 5,27.

 

Цена 1,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

Мнозина се със слава увенчаха —

едни с дела, а други — с бранна сила,

и статуи богати завещаха.

 

Но повече сълзи бе причинила

смъртта на Омир, бард на чест и слава,

отколкото съдбата на Ахила.

 

И тъй, сега ме страшно угнетява

това, което в теб умря мърцина,

то мъка и тревога ми навява.

 

Андраде, ти бе сякаш без родина,

земята ни прекрасна отмиля ти,

като че ли не ти е татковина.

 

Ония сладки песни, що изпя ти,

и твойто звучно име възвисиха,

но чужденците с него са благата.

 

Дар благороден имаш, сила лиха,

защо земята и езика си отрече,

с богатствата ти други се сдобиха!

 

И колкото те повече увлече

езикът чужд във сладостна забрава,

на зла неблагодарност те обрече.

 

Върни се, о, върни в прегръдка здрава,

недей блужда (от все сърце те моля),

за да постигнеш истинската слава.

Край