Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Изгнаник, гонен от съдбата,
къде да ида съкрушен?
И като връх на нищетата —
от нова болка съм ранен.
Отчаян като гонен звяр,
по чужди краища в дъбрави
при стадото намирам цяр
и то едничко ми се нрави,
но както господ ме остави
да чезна в черна самотия,
боя се да не ме застави,
след като в скърби ме удави,
самичък аз да се убия.
Какъв ли разказ да вещая,
щом ничия молба не чух?
И как ли да се оправдая,
щом всеки тук затулва слух?
Цафаро, дар от мойта мила,
която жално стенеш в мрака,
пресъхна прежната ти сила,
ах, гроб копайте — гроб ме чака,
смърт мойта кръв е вледенила.
И нека този гроб оплакан
такъв девиз да украсява:
„Отвъд духът му пребивава.“
Но ако в хаоса на дните
след много зими и лета
на многото ми мъки скрити
Селѝя чуе повестта,
дори и да е тъжна, там,
ако е вече примирена
и сух остане взорът ням,
душата ще е отмъстена
и няма да тъгува, знам.
Сега, от страст освободена,
тя търси оня чист простор,
където чезне моят взор.
Аз отброявам ден след ден,
но иде нощен час студен —
за всички скръбни като мен.