Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Залезе слънцето и мракът
пови земята с покривало.
Но ден настъпи и отново
от изток слънцето се вдигна,
а моята любов едничка
от времето не се променя.
След време всичко преминава,
тъй както нощ и ден се сменят.
А моята любов едничка
в сърцето ми вселява болка —
и слънцето когато грее,
и щом се спусне мракът черен.
Заради онзи ден единствен
останалите дни намразвам,
че слънцето за мен залезе,
а аз от нощите боя се;
самият аз съм на земята,
а моята любов — под нея.
Но в любовта си не съглеждам
ни ден, ни час, ни миг едничък
да не е само пръст и пепел
и времето сурово съдя
или коря нощта за всичко,
но слънцето — и то залезе.
Когато не изгрее слънце,
от обич ще съм излекуван.
И ето, черна нощ припада
над оня ден, над оня спомен…
И нека тъй е — имах време,
а всичко беше само пепел.
Ще се превърне в пепел всичко,
което расне под небето,
и радва ме това, че дните
ще отмъстят за любовта ми,
но този ден преди да дойде,
ще страдам още много нощи.