Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Синът на краля хвалил се лукаво —
добиче ще ми бъде подарено,
ала ни шарено, нито червено,
ни бяло, нито черно, ни кафяво,
ни жълто, нито сиво, па макар
това да бъде лаещият звяр,[1]
що днес в Британия се подвизава.
Та звяра, който той ми подарява,
не е съглеждал никой, дума няма:
очи, уши, муцуна той си няма,
ни тънък, ни дебел се появява,
подкови няма — не е за ковач,
юзда за него няма у сарач,
не близва слама, ни трева, ни плява.
Та туй е той — подарък на велможи,
кълна ви се, другари, не ви мамя.
Такова чудо невидяно няма,
назад не мръдва и напред не може,
и в господ-бог ви се заклевам, на,
че ще умрем, а този сатана…[2]
Но и добър коняр му се намери —
той на това добиче ще устиска;
за зло или добро, пари не иска,
като че ли е негово трепери,
ни тъжен, нито весел е коняра,
напред, назад не може да подкара,
не пие, не се гизди, не вечеря.