Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Както са едно вода и жажда…
Португалска класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Симеон Хаджикосев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016 г.)
Издание:
Както са едно вода и жажда…
Сборник
Португалски
Първо издание
Подбрал и превел от португалски: Симеон Хаджикосев
POESIA MEDIEVAL
I. Cantigas de amigo
Ordenação, prefácio е notas de Hernâni Cidade
5-a Edição, Lisboa. 1972
ANTOLIGIA LITERÁRIA (Comentada)
Época clássica. Século XVI
Maria Ema Tarracha Ferreira
Editorial Aster, Lisboa, 1976
Os Lusiadas
de Luis de Camões
Instituto de Alta Cultura
Lisboa, 1972
POETAS DO SÉCULO XVII!
Selecção, prefácio е notas de Rodrigues Lapa
Seara Nova, Lisboa. 1967
Ч-1
Народна култура — София, 1985 г.
Съставителство, превод, предговор и бележки © Симеон Хаджикосев
Рецензенти: Божидар Божилов, Румен Стоянов
Литературна група ХЛ. 04 9536678331/5559-29-85
Редактори: Александър Миланов, Симеон Владимиров
Художник-редактор: Николай Пекарев
Художник: Петър Тончев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Стефка Добрева
Дадена за набор: август 1984 г.
Подписана за печат: февруари 1985 г.
Излязла от печат: март 1985 г.
Формат 70×90/32. Печатни коли 11
Издателски коли 6,42. УИК 5,27.
Цена 1,05 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Добавяне
Хубавица приветлива
за любимия тъжеше
и ще ви река — не беше
ни доволна, ни щастлива.
Каза ми: „Жена не бива
много да се доверява.
Ако тя е разсъдлива,
жертва на лъжа не става.“
На ръка бе покачила
папагал един прекрасен,
неизменно сладкогласен;
пролетта бе превалила.
Тя му каза: „Птичко мила,
за любов какво би дала,
както виждаш ме без сила?“ —
па се просна премаляла.
И започна се тогава
целодневна пантомима —
ту в несвяст изпада мнима,
ту отново се свестява.
„Богородице — припява, —
що за страшна несполука?“
Папагалът наставлява:
„Няма нищо, щом съм тука.“
„Мигом бих се изцерила —
рече тя, — добър да беше,
истината да речеше;
да живея нямам сила…“
Каза той; „Сеньора мила,
господ радости ти дава;
взор да беше извисила —
милият ти се задава.“