Още една книжка от „Стадион“ и от времето, когато тепърва се чудех за какво ми е даден живота. Препрочетох я след 30 години и останах удивен колко много ми е повлияла: в избора на професия, в изграждането на ценностната ми система, в настроя към живота въобще. Новото в този прочит беше само моята позиция — по-голям съм точно с 15 години от симпатичния обикновен инженер Съчов, същия — волен стрелец с лък.
Вече знам, че доказателствата, които той обеща да потърси, съществуват, че правилно Одисей е заминал пред стените на Троя. Сякаш съм протегнал ръка през времето и съм потупал по рамото 18-годишния Асен. „Върви по този път. Верен е.“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.