Станислав Стратиев
Тази година в Мариенбад

Всяка есен прочутият курорт се наводнява от композитори, музиканти, продуценти, собственици на музикални къщи и телевизионни канали.

Ако има откритие или нова дума в музиката, тя се чува в Мариенбад.

Там се сверяват часовниците, подписват се договорите, уговарят се гастролите.

Всеки октомври затрупаният с есенна шума Мариенбад тръпне в очакване на сензация.

Тази година обаче музикалната революция не е в Мариенбад.

Тя се извършва на хиляда и триста километра югоизточно, на Балканите.

В селцето на Паскал.

Където, в поредния отчаян набег, бащата на многолюдна ромска фамилия Димитър нахлува една нощ в сградата на областната филхармония.

Мислейки, че влиза в местния градски универсален магазин.

Сградите са съседни, а нощта тъмна и не само Димитър може да се заблуди.

Но влязъл веднъж и бродейки из сградата, без да срещне желаните щандове за хранителни стоки, той задига мимоходом каквото му попадне.

Бута всичко в чувала, убеден, че все ще му вземе десетина лева на битака.

Лютнята, валдхорната, рогът и обоят, които се оказват в чувала, не привличат купувачи на местния битак.

В началото потръгва малко на рога, който смущава с размерите си, но после се отказват и от него.

Инструментите си остават при Димитър, независимо че ги предлага всичките за лев.

Той се връща в селцето, захвърля ги в бараката и се отдава на много по-перспективното присвояване на кабели.

Симфоничните пособия презимуват в бараката.

През пролетта четири от седемте му деца, мъчени от глад и от наследствени музикални гени, започват да свирят на инструментите.

Свирят цяло лято, безименен квартет, с малки прекъсвания за навиване на кабелите, които останалото семейство реже от стълбовете.

А есента избухва музикалната революция.

На базата на съвършеното непознаване на законите на композицията и абсурдното съчетаване на несъчетаеми инструменти, използвани по нечуван начин, се ражда съвършено нов музикален стил.

Музиката, която свирят димитровчетата, е уникална и звучи като от друга вселена.

Новаторите свирят и през циганското лято насред вече претръпналото село и щурци не се чуват на километри наоколо.

Далече на север, в Мариенбад, и тази година не се случва нищо ново.

Позната музика и договори за милиони.