Ленин Димитров
Уводни думи към „Дао дъ дзин“

Преди 23 години някои основни мисли и изводи, произтичащи от философското учение на Лао Дзъ, не намериха място в първото издание. Те бяха отхвърлени като неприемливи от гледна точка на марксистката философия. Но към учението на Лао Дзъ в миналото и сега са се обръщали големи умове и в него те са намирали ползотворни идеи и мисли, изключителни духовни достояния.

Днес съвременността ни е свидетел на едно ново възраждане на интереса към древнокитайската философска мисъл и култура. И това не е случайно. То е закономерно явление, защото винаги, когато евроамериканските мислители са срещали трудности от принципно естество, те са се обръщали към древността на Далечния изток, към древноизточния начин на мислене.

Философското учение на Лао Дзъ по същество е диалектическо, но неговата диалектика, произтичаща от самата същност на ДАО, е от друг тип. Тя е различна от тая на Хераклит, Хегел и Маркс. Диалектиката на Лао Дзъ се основава на единството на противоположностите, а не на борбата им, на хармонията, а не на поляритета. У Лао Дзъ самото разграничаване води до хармония, а не до отрицание и снемане на едната противоположност в другата (Хегел) или и двете се отричат — взривява се структурата и се заменя с нова (Маркс). С други думи, ако в диалектиката на Хераклит, Хегел и Маркс се акцентува на различието в рамките на единството, на диференциацията на тъждеството на противоположностите, то в диалектиката на Лао Дзъ се акцентува на запазването на единството в различията. Прокарва се идеята всички различия да се обединят в едно-единствено, което снема различията. На тази основа даоистите издигат своя призив и отправят своето предупреждение — да не се противопоставя Голямото царство на Малкото, Човека на Природата, да се живее в единство и хармония, да се следва естествения ред на нещата (ДАО), защото

„НАРУШИТЕЛЯТ НА ДАО ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ЗАГИВА“.