Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chaitivel, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Бих искала да преповторя

една забравена история:

тя станала в старинен град,

из целия Бретан познат,

5 и е възпята в песента

Нещастникът… Обаче тя

известна е и с друго име,

то е: Тъга по четирима.

 

Преди години в Нант живяла

10 почтена дама: тя блестяла

с ум остър, с рядка доброта

и с несравнима красота.

Когато видел я веднъж

смел рицар или знатен мъж,

15 луд от любов по нея ставал

и на взаимност се надявал.

Но как тя всички да обича?

А пък не ще да ги обрича

на мъка… Лесно ще плените

20 с любов на цял Бретан жените,

но лудия да вразумиш

туй значи сили да хабиш.

Жената може да откликне

на всеки, който я обикне,

25 и да заслужи уважение.

Дори да няма тя влечение

към някой мъж, не подобава

със нищо да го нагрубява.

 

Та тази дама много скоро

30 спечелила си ухажори

и денем, нощем, зиме, лете

все я задиряли мъжете.

В Бретан живели четирима

барони с хубост несравнима

35 и с маниери най-изящни.

Учтиви, щедри и безстрашни,

те ползвали се из страната

със чест и слава всепризната.

И всички те любов голяма

40 изпитвали към тази дама

и всеки мъчел се да блесне

пред нея с подвизи чудесни

и явно си въобразявал,

че той единствен заслужава

45 с любов да бъде награден.

А тя, напразно, всеки ден

се мъчела да разбере

кому било би най-добре

сърцето си да обрече,

50 но убеждавала се, че

със всеки би любов делила,

и затова не се решила

да стори толкоз тежък грях,

че заради един от тях

55 да жертва любовта на трима,

и искала любов да има

със всички. С туй си поведение

тя в незавидно положение

любовниците си държала[1],

60 на всекиго по нещо дала,

играейки тъй свойта роля,

че никой не показвал воля

да скъса връзката си с нея.

И всеки от една идея

65 бил воден: в рицарски дуели

чрез подвизи да й спечели

доверието, любовта.

И обладан от суета,

се кичел с пръстен, с флаг, с ръкав,

70 дарен от нея, и така

той името й произнасял,

като че в рая се възнасял.

Тъй този случай продължил…

Една година, тъкмо бил

75 Великден празнично преминал,

и между знатните мнозина

решили в Нант турнир да има.

Известните ни четирима

барони първи подранили.

80 В града били се настанили

голям брой рицари: нормандски

и брабасонски, и фламандски,

и френски и английски… Явно

те всички чакали отдавна

85 това вълнуващо събитие.

Ала в деня преди игрите

бароните ни, придружени

от рицари въоръжени,

в бой предварителен решили

90 със чужденци да мерят сили.

Но щом последните видели

как щитовете им блестели,

как вятър им развявал флага,

те разпознали ги веднага.

95 Разбирайки, че равни няма

на тях, изпратили по двама

от Фландрия и от Ено

и се надявали дано,

след битките ожесточени,

100 ги видят до един сразени.

Пришпорил всеки своя кон и

към четиримата барони

се впуснали, но те ги спрели

и ги в неравна бран прострели

105 върху земята неподвижни.

Дошли на помощ техни ближни,

захванала се сеч голяма,

в тоз миг известната нам дама

следяла тази страховита

110 борба, поглеждала с възхита

към четиримата герои

и все тъй питала се кой

от тях би предпочела тя.

И ето, че на сутринта

115 турнирът почнал: пред портала

тълпа огромна се събрала

бароните да наблюдава…

Кой би могъл да се сравнява

със тях по храброст и по сила?

120 Когато вече наближила

нощта и схватките поспрели,

те безразсъдно пак в дуели

се хвърлили… Но този път

те щели скъпо да платят:

125 смъртта намерили си трима;

четвъртият късмет си имал,

че все пак оживял, защото

ранен бил само във бедрото.

Онез, които ги убили,

130 след боя тъй се натъжили,

че мечовете си калени

захвърлили… Опечалени

били събралите се там:

подобна мъка аз не знам

135 дали друг някой е изпитал.

И всички рицари (които

били две хиляди на брой)

от скръб, без разлика към кой

от двата лагера били те,

140 през плач си скубели косите

и стенели с прегракнал глас.

Сразените били тозчас

пренесени в града, където

с тревога смазваща в сърцето

145 отдавна дамата стояла

в очакване. И щом видяла

на милите мъже телата,

в несвяст изпаднала горката.

Едва когато се свестила,

150 покрусена, тя промълвила:

— Уви! Какво ще стане с мен?

Дял тъжен ми е отреден…

Обичах тези четирима

мъже с достойнство несравнимо,

155 безстрашни, доблестни… И бях

и аз обичана от тях.

Те толкова ми бяха скъпи,

че днес съм потопена в скръб и

не зная за кого най-много

160 да съжалявам. Слава Богу,

чу между тях един жив има!

Но как прежалила бих трима?

Тях аз ще погреба след ден,

а този, който е ранен,

165 ще поверя след туй на стари

и много опитни знахари

да го подложат на лечение.

 

        Но предстояло погребение…

И тук тя щедрост проявила

170 и с тежки дарове дарила

едно абатство, във което

били погребани мъжете

(Бог да им прибере душите!).

Наела после най-добрите

175 лечители и те веднага

захванали се да налагат

ранения с такива ценни

мехлеми, че той постепенно

взел по-добре да се усеща.

180 Тя често ходела на среща

при него да го ободрява,

но без да спре да съжалява

за тез, които са умрели[2].

 

Един ден двамата седели

185 във стаята: тя поглед свела,

защото мъка я обзела,

а той в лицето й се вгледал

и рекъл: — Толкова сте бледа

и тъжна, мила ми госпожо!

190 Какво ви толкова тревожи?

Не се поддавайте сега

на черни мисли и тъга!

— О, скъпи, — казала му тя —

обзета бях от мисълта

195 за тримата… Тях днес ги няма…

Не е възможно друга дама

тъй да обича четирима

барони и в един ден с трима

тя да се раздели навеки.

200 А толкова обичах всеки

от вас, мой мили, че обзе ме

желание в най-близко време

да кажа на певец известен

за четиримата ви песен

205 да съчини и тя да има

надслов: Тъга по четирима[3].

— Идеята за песен, драга,

ми се харесва, но предлагам

да бъде тя озаглавена

210 Нещастникът, — със скръб стаена

отвърнал той и продължил. —

Веднага бих ви обяснил

защо: дордето живи бяха,

другарите ми изживяха

215 страданието си по вас.

Останах да се мъча аз,

на своята любов обречен,

да ви говоря сутрин, вечер

и да ви гледам все пред мен,

220 с напразна вяра някой ден

да ви целуна по лицето,

да ми усетите сърцето

как, страдайки по вас, тупти то.

Защо са ми тез дни, които

225 ще изживея в този кът?

Те само скръб ще донесат

на мен, един човек нещастен.

Защо с певеца съпричастен

не назовете песента

230 Нещастникът?

Тогава тя

разбрала, че той има право

тъй ревностно да настоява

на този свой правдив надслов…

 

И щом бил разказът готов,

235 той вече два надслова имал:

един — Тъга по четирима;

и друг (и той съвсем уместен[4]) —

Нещастникът. Навред известен

той станал: всеки туй разправя

240 и друго аз не ще добавя.

Бележки

[1] Ст. 59: Според Жан Ришнер, подготвил авторитетното издание на „Ле“ от 1973 г., стих 59 трябва да се изписва както следва: „Li uns de l’autre le saveit“, тоест „Всеки един от тях знаеше за другите“. Лоранс Арф-Ланкнер, отговорен редактор на изданието от 1990 г., по което е направен българският превод, приема интерпретацията на Ришнер. Описаната от Мари ситуация е безпрецедентна за литературата по онова време: дама приема четирима ухажори, защото всеки от тях е достоен, а тя не може да избира; от друга страна, всеки от ухажорите е избрал да обича дамата, знае за своите съперници и не се опитва да ги елиминира. Тази неправдоподобна ситуация напомня за умозрителните любовни казуси в За любовта на Андре Капелан, който очевидно има повече опит в схоластиката, отколкото в любовта.

[2] Ст. 183: Първоначалното поведение на дамата може да се тълкува като илюстрация на встъпителните разсъждения на Мари за влюбчивостта и лекомислието на жените. Скръбта на героинята по тримата убити ухажори говори за по-дълбоки чувства, в които долавяме и трагични нотки.

[3] Ст. 206: Любовното щастие на героите на Мари е краткотрайно. Писателката обвързва този свой екзистенциален възглед с друг, естетически, за ролята на изкуството като средство за възпоменание и за увековечаване на мимолетното чувство. Освен Нещастникът, показателни „ле“ в това отношение са Славеят и Орловите нокти. Фабулата в тези три „ле“ води до вътрешната необходимост от творчество като сублимация на непълноценно изживяната любов. Този елемент от фабулата влиза в съзвучие и с творческия процес при Мари дьо Франс, която пише, за да увековечи мимолетно преживяното и устно възпятото.

[4] Ст. 237: Двете заглавия на разказа отразяват две различни гледни точки — тази на дамата и тази на ранения рицар. Подобно раздвояване на повествователната перспектива не се среща на друго място у Мари дьо Франс. Обикновено тя постига многозначност по линия на символите и на елиптичното повествование.

Край