Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Yonec, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

История

  1. — Добавяне

Написах вече много песни

и чувствам, че ще ми е лесно

да продължа, за да предам

във стихове каквото знам

5 за рицаря прочут Йонек,

за татко му Мулдумарек,

а също за оназ страна,

в която своята жена

той срещнал, за дома, където

10 било отгледано момчето.

 

В Британия владетел стар

живял и, като господар

могъщ, налагал си властта

над град Карвент[1] и областта —

15 там, где тече река Дюела.

Издигнал яка цитадела,

богатства насъбрал безброй

и тъй като възстар бил той,

си казал, че е крайно време

20 съпруга млада да си вземе,

защото много искал тя

да може да роди деца,

които хем да продължат

рода му, хем да наследят

25 богатствата, които имал.

Девойка с хубост несравнима

старикът взел си за съпруга,

от род най-достолепен… Друга

такваз не можете откри

30 в Линкълн, в Ирландия дори.

Разяждан от любов ревнива

към своята жена красива,

той я държал все под надзор

(като във истински затвор)

35 в голяма стая, гдето само

била допускана сестра му —

вдовица, вече побеляла,

която зорко я следяла[2].

А там, доколкото аз зная,

40 и други дами в друга стая

живеели, но никой път

те не могли да посетят

затворницата клета… Тя

пет-шест години в крепостта

45 останала като престъпник

и никой близък там не стъпил.

Но и отрок не се родил.

Така ревнив съпругът бил,

че никой (ни камериер,

50 нито слуга, ни портиер)

не влизал в стаята, в която

била затворена жената.

А тя, все тъй печална, бледна

лелеела една последна

55 надежда — чакала смъртта.

 

Но ето, че през пролетта,

щом първите лъчи изгрели

и птичките в леса запели,

мъжът за лов се пригласил

60 и на сестра си наредил,

щом той излезе през вратата,

да я затвори. И сестрата

тъй сторила. А после взела

псалтир и в него се зачела,

65 без за жена му да се сети.

Когато почнало да свети

по-силно слънце на небето,

с горчиви сълзи на лицето

жена му, виждайки, че няма

70 друг никой в стаята голяма,

горчиво почнала да стене:

— Ах, Господи, защо на мене

ти отреди съдба такава!

Какво ли друго ми остава

75 освен от този мрачен кът

умряла да ме изнесат?

Защо ли луда ревност кара

съпруга ми от изневяра

да се бои? Как да отида

80 на църква, близки как да видя?

Бих гледала с добро око

на вас, съпруже мой, ако

със нещо ме поразвлечете.

Родителите ми, проклети

85 дано да са, да идат в ада,

защото още много млада

ме дадоха на този стар

ревнив и властен господар,

с пробудени младежки сили.

90 Защо не са го потопили

на ада в огнената лава

в деня, когато бил кръщаван!

Аз чувала съм разни хора

от тази област да говорят,

95 че на онез, които страдат,

понякога пък им се пада

и чудеса да изживеят,

и радости да ги съгреят.

Например рицари достойни

100 намират си красиви, стройни

жени от висше потекло.

Нещастни дами би могло

в мъже прекрасни да се влюбят

и без честта си да загубят,

105 да си живеят с тях щастливи.

Всесилни Боже милостиви,

стори така, че и за мен

да стане чудо някой ден!

        Щом промълвила си молбата,

110 огромна птица чудновата

се през прозорчето провряла

и мигом в стаята влетяла:

сокол грамаден мигновено

пред нея кацнал. Изумена,

115 тя вгледала се в тази птица,

която в млад и снажен рицар

превърнала се… А жената

с воал закрила си главата

от ужас и от удивление.

120 Младежът, за успокоение,

я поздравил с дълбок поклон

и казал със прочувствен тон:

— Госпожо, нищо страшно няма.

Соколът е една голяма

125 и горда твар. Не се чудете,

а любовта ми приемете.

Обичам ви от дълго време.

Откакто тази страст обзе ме,

едничко нещо исках аз —

130 да знаете, че само вас

обичал съм и ще обичам,

на вас душата си обричам.

Любима, вече ви го казах…

Уви, не можех да изляза

135 от моя край, преди да бях

дочул аз призива ви плах.

Достигна той до мен и ето:

на вас отдавам си сърцето.

        Жената се успокоила,

140 главата бавно си открила

и му отвърнала, че тя

не ще страни от любовта,

че щом на Бог се уповават,

не ще я нищо спре тогава.

145 Тъй снажен и красив бил той,

че тя такъв в живота свой

все още не била видяла

и занапред едва ли щяла

да види… — Аз, госпожо, зная

150 дълга си… Никак не желая

мен някои да ме винят,

че аз не съм, във своя път,

зачитал нашия Създател,

върховния доброжелател,

155 избавил ни от ред беди

и от неволи заради

адамовото прегрешение.

Бог е живот и просветление

за грешните… Тъй е било

160 и иначе не би могло.

Щом се съмнявате, тогаз

нека свещеник тук при вас

да дойде да ви причести,

(уж Бог греха ви да прости).

165 Ще се превърна аз в туй време

в самата вас и ще приема

причастието примирено,

както от Бог е отредено[3].

        Допаднала й таз идея

170 и го допуснала при нея

да легне, ала ни с милувка,

нито с прегръдка, ни с целувка

той не посмял да привлече

любимата. Но ето, че

175 там влязла старата от сън

да я събуди, че навън

отдавна слънцето блестяло.

Без да помръдне свойто тяло,

тя вид страдалчески си дала

180 и пред сестрата настояла

да доведат тозчас у тях

свещеник, че било я страх

да не умре непричестена.

— Госпожо, брат ми този ден е

185 на лов — отвърнала сестрата. —

Почакайте. Ключ за вратата

освен аз, никой друг тук няма.

        Ала подучената дама

престорила се, че припада

190 за най-голяма изненада

на старата. Веднага тя

още от входната врата

свещеник викнала. Той мигом

със просфората си пристигнал:

195 тъй рицарят се причестил

и от потира вино пил.

След туй свещеникът излязъл

от стаята тъй, както влязъл.

Последвала го и сестрата…

 

200 Възлюбените във кревата

останали и се отдали

на своята любов. Едва ли

друг някой тъй щастлив е бил.

Накрая, щом той промълвил,

205 че трябва да си заминава,

тя почнала да настоява

да идва колкото се може

по-често. — Бих могъл, госпожо,

щом призовете ме, завчас

210 да дойда да се видя с вас.

Но трябва много да се пазим

и то най-вече от онази

старица, тя ще ни следи

и брат си ще предупреди.

215 А щом ни тайната узнаят,

уви, фатален ще е краят.

        Заминал рицарят, а тя

си легнала и сутринта

се чувствала напълно здрава

220 и вече взела да отдава

на външния си вид внимание.

Обзело я едно желание:

по цял ден да стои сама,

а щом мъжът й от дома

225 навън излезе, да приеме

младежа, без да губи време,

та радост с него да дели.

Ех, дано Бог благоволи

и в бъдеще да продължава

230 все тъй тя да се наслаждава

на тези срещи въжделени!

От тях напълно променена

била… Съпругът й обаче

бил изненадан от това, че

235 пред огледалото я сварвал

лицето да си издокарва,

и със сестра си споделил,

като дори се усъмнил

в предаността й. Но сестра му

240 го уверила, че тя само

при нея влиза, че мъж друг

изобщо не е стъпвал тук.

Но пък била със впечатление,

че в някакво усамотение

245 съпругата му предпочита

сега да й минават дните.

— Аз — рекъл той — ти имам вяра,

но нещо вътрешно ме кара

да проверим. Щом сутринта

250 изляза, входната врата

добре след мене затвори,

а след това се престори,

че и на теб ти се налага,

да тръгваш, но се скрий веднага,

255 тъй че да разбереш тогаз

какво я радва в този час.

 

        След тази подла уговорка

те се разделят. Колко горка

е участта на тез, които

260 попадат в клопката на злите

и отмъстителните хора!

Два дена след това сеньорът

съпругата си известил,

че кралят го извикал бил

265 и че след малко заминава.

А старата сестра тогава

зад някакъв декор се скрила

и много зорко проследила

какво извършвала жена му.

 

270 А тя, в леглото, това само

очаквала: лек вик надала,

любимия си призовала,

и той, преди да мине час,

пристигнал. С тих и нежен глас

275 те свойте чувства споделили

и най-подир се разделили.

Макар че старата видяла,

че влиза мъж, тя не разбрала

как тъй се е сокол оказал

280 в момента, в който той излязъл[4].

Уплашила се тя и щом

се върнал брат й в своя дом,

съвсем подробно му предала

как случката се разиграла

285 пред нейните очи. Мъжът

разпоредил да изковат

веднага шишове големи

със върхове добре калени,

дори по-остри от бръснач.

290 Донесъл ги един ковач

и много здраво ги забил

в прозореца, където бил

младежът минал преди малко.

Ах, Боже мили, колко жалко,

295 че рицарят представа нямал

за тази пъклена измама.

 

Нощта несетно превалила

и щом зората зазорила,

съпругът, който бил готов

300 уж рано да върви на лов,

бил съпроводен от сестрата

до входа, после тя вратата

заключила и се прибрала.

А пък жена му си лежала

305 и чакала, нетърпелива,

мига на срещата щастлива

със рицаря: даде ли знак,

любимият ще дойде пак.

И долетял той отдалече,

310 ала прозорецът бил вече

цял в шишове… Един, за жалост,

забил се в неговото тяло

и от плътта му наранена

потекла струя кръв червена.

315 Разбрал той, че след тази рана,

уви, жив няма да остане,

макар и трудно се привдигнал,

до своята любима стигнал

и се отпуснал на леглото.

320 Тя ужасила се, защото

съгледала следи от кръв.

Младежът заговорил пръв:

— Ах, мила, любовта без време,

уви, живота ми ще вземе.

325 Предупредих ви предвидливо,

че вашата непредпазливост

ще бъде пагубна за нас.

        При тези думи тя в несвяст

изпаднала… Щом се свестила,

330 той се захванал свойта мила

настойчиво да убеждава,

че вредно е да се отдава

на мъката, че носи тя

плода желан на любовта:

335 от него щяла син да има,

красив син, с храброст несравнима.

— Кръстете туй дете Йонек.

Най-верният на вас човек

ще е синът ни един ден

340 и той ще отмъсти за мен.

        Обаче раната, уви,

обилно взела да кърви,

покрусен, рицарят излязъл,

и вик раздиращ сякаш срязал

345 гръдта на неговата мила.

Да го последва тя решила

и от прозореца, висок

над двайсет стъпки, със отскок

накъм земята полетяла.

350 Като по чудо оцеляла[5],

все по следите от кръвта

до хълм висок отишла тя,

отвор окървавен видяла,

по прясната следа разбрала,

355 че точно там младежът мил

наскоро явно се е скрил.

Без да се колебае, влязла

във дупката и щом излязла,

съгледала трева зелена[6]

360 и тя била окървавена.

Макар че ужас я обхванал,

тя минала една поляна

и се оказала пред град

неописуемо богат,

365 със вход величествен отпред,

със здрави крепости отвред,

а покривите и стените

като че от сребро били те.

Встрани се виждали блата,

370 с гори обраснали плата,

край кулата течала бистра

река и много сгоден пристан

отварял се накъм морето.

Откъм страната на полето

375 тя влязла през врати чудесни

в града и по следите пресни

от кръв тя стигнала до замък,

издигнат от най-хубав камък;

следи от кръв личали даже

380 тук-там из залата с паважа,

но докато дотам вървяла,

ни мъж, нито жена видяла.

В широка стая, на креват

бил легнал рицар непознат,

385 тя по-нататък продължила

и във съседната открила

друг рицар, също спящ. Накрая

видяла в следващата стая

на рицаря ранен леглото[7].

390 От злато и сребро било то,

а на чаршафите, с които

това легло било покрито,

не им се знаела цената.

На свещници от чисто злато

395 горели свещи: тях едва ли

ги биха и за цял град дали.

Лежел там рицарят любим

и тя от смут неустоим

връз него паднала в несвяст.

400 До своите гърди тогаз

притиснал той жената мила,

а щом като се тя свестила,

тревогата си превъзмогнал

и рекъл: — Моля ви, за Бога,

405 да си вървите. Този ден

ще е последният за мен.

Във траур всички ще потънат

и ако ви до мене зърнат,

ще кажат, че заради вас

410 смъртта си съм намерил аз

и може зло да ви направят,

пък аз не искам тъй да става.

— Ах, мили мой, — му рекла тя, —

аз предпочела бих смъртта,

415 а не да се завърна там,

при своя мъж, защото знам,

че начаса би ме убил.

        Тогава той й подарил

вълшебен пръстен, който можел

420 и яд, и гняв да уталожи,

той щял мъжа й да застави

за тази случка да забрави.

А после своя меч й дал:

на бъдещия син той щял

425 да служи, щом и той доспехи

надене, та безброй успехи

в турнири рицарски да има.

След туй на своята любима

заръчал някой божи ден

430 ведно със своя син рожден

и със мъжа си да отидат

във манастира, за да видят

къде почива му прахът,

с подробности да разберат

435 как той издъхнал е трагично,

и там на своя син тя лично

да предаде тогава меча,

да му разкаже издалече

кой е баща му, как роден е…

440 Накрая дал й да надене

по-подходящо облекло,

в което трудно би могло

да бъде пътьом разпозната,

и й напомнил шепнешката,

445 че време е да си отива.

Без да оказва съпротива,

тя си заминала с надежда,

че с този пръстен, с таз одежда,

с тоз меч, каквото и да става,

450 тя всичко ще преодолява.

Едва излязла тя извън

стените на града и звън

камбанен тъжно проехтял:

Това бил знак, че е умрял.

455 От болка помътнял умът й

и тя припаднала три пъти.

Когато вече се съвзела,

по стръмен хълм тя път поела

и най-подир се озовала

460 пак в своя край и заживяла

в семеен мир със своя мъж

и го не чула ни веднъж

за нещо да я обвинява

или да й се подиграва.

465 Когато се синът родил,

заръката на своя мил

тя спазила и той бил кръстен

Йонек[8]. Макар че бил невръстен,

синът бил приказно красив,

470 а щом порасъл, по-учтив,

по-щедър и по-смел мъж млад

във кралството не бил познат.

Дошъл очаквания ден,

когато той бил посветен

475 във рицарство…

                                В град Карлеон

в чест на светеца Аарон[9]

провеждал се голям събор.

В зори известният сеньор

жена си и сина си взел

480 и към събора път поел,

обаче знаел ли къде

съдбата ще го отведе.

Слугата, който той наел,

в чудесен замък ги завел,

485 там имало и манастир

с благочестив и предан клир,

и след гощавката богата,

предложена им от абата,

те там прекарали нощта.

490 Събудили се сутринта,

били на меса в храма божи,

след туй духовникът предложил

абатството да посетят,

във столовата да ядат

495 и в манастирските покои

той ги въвел… Като към свои

най-близки хора се държал

абатът. Гостът не можал

да не изкаже почитание

500 към проявеното внимание.

Те посетили този ден

един голям гроб, украсен

с бродерии невероятни,

с коприни, с орнаменти златни.

505 Около гроба те видели

как двадесет свещи горели

на свещници от злато чисто.

Кадилници с фриз аметистов

разнасяли тамянен дим

510 в чест на покойника любим.

Дошлите рекли да попитат

кого тъй местните почитат

и чули как те обясняват

през сълзи на кого отдават

515 това заслужено внимание.

Той бил със рядко обаяние,

добър, смел, силен: в този свят

тъй личен мъж не бил познат.

Той в своята страна бил крал

520 и с подвизи безчет блестял[10].

Обаче бил в Карвент подмамен

от някаква красива дама,

неверни хора ги разкрили

и подло рицаря убили:

525 — Откакто тази драма стана,

за съжаление остана

без свой крал нашата страна.

Но знаем, че от таз жена

син има той, син възмъжал

530 и него чакаме за крал.

        А майката, при тез слова,

тозчас обърнала глава

към свойта рожба: — Сине мил,

навярно Бог е отредил

535 така да стане… Тук в пръстта

почива твоят скъп баща.

Умря той като мъченик,

погуби го ей тоз старик.

Преди да се родиш, той рече

540 ти, сине, да му носиш меча,

за теб до днес го пазих аз.

        Разказала тя с тръпнещ глас

пред насъбралите се хора

накратко своята история.

545 След туй в несвяст се олюляла

и върху гроба му умряла.

Синът със меча на бащата

отсякъл със замах главата

на пастрока си — той убил

550 виновника и отмъстил

за стореното зло. Когато

в града се чула новината,

със ритуал незабравим

в един гроб с нейния любим

555 била погребана жената

(да й закриля Бог душата!).

А пък народът си избрал

Йонек за свой достоен крал.

 

На тези влюбени, във стих,

560 аз песента си посветих:

да спомня как в любов живели

и как от любовта умрели.

Бележки

[1] Ст. 14: Карвент е селище в Южен Уелс, на 16 км от Карлеон, където впоследствие (ст. 475) се пренася действието. Там обаче няма река Дюела (ст. 16). По този въпрос един учен (Е. Брюгер) изказва основателното предположение, че уелската ономастика е прикачена за колорит към разказ, чиито герои Йонек и Мулдумарек носят бретонски имена. Колкото до реката, в Западен Бретан (Финистер) има р. Даула, която се влива в Бресткия залив. Подобно смесване на топоними от островна Британия и от континентална Франция се среща и в романите на Кретиен дьо Троа.

[2] Ст. 38: Ситуацията е аналогична на тази в Гижмар, където старият ревнив съпруг е възложил на своя племенница да стои неотлъчно до жена му.

[3] Ст. 168: Мъжът-птица, владетел в Другия свят, легитимира любовното си желание с християнската ценностна система. И тук е налице не толкова проява на религиозен мироглед, колкото механично наслагване на два религиозни слоя, които обслужват фабулата.

[4] Ст. 280: За разлика от Бисклавре, тук Мари не дава никакво обяснение за превъплъщението на мъжа в птица.

[5] Ст. 350: Тук чудната реалност влиза в крещящо противоречие с най-елементарното правдоподобие: мъжът разкрива на дамата, че тя е бременна със син; дамата преминава невредима през решетката с шипове, която се е оказала фатална за провиращата се през нея птица; дамата скача от голяма височина и оцелява като по чудо. Този невероятен скок напомня за един епизод от Романа за Тристан от Берул (1170), когато героят скача от един параклис на висок морски бряг. Берул уточнява, че оттам и птица би се пребила и възкликва: „Бог стори чудо!“.

[6] Ст. 359: Хълмът, подземният пасаж са все елементи от пейзажа на Другия свят.

[7] Ст. 389: Трите последователни стаи със спящи рицари намекват, че Другият свят е и царство на мъртвите.

[8] Ст. 468: Според У. Т. Холмс името на Йонек е производно от бретонската дума dihudennéc — утешител.

[9] Ст. 476: Светците Юлий и Аарон, преследвани от император Диоклетиан, били чествани на 1 юни.

[10] Ст. 520: Мъжът птица е цар на Другия свят, но гробът му се намира в тукашния. В келтската митология между отвъдното и реалния свят няма непреодолима преграда. Възможността за преминаването от едното пространство в другото и обратно позволява на писателите да вграждат този мотив в хода на своите романи и разкази.

Край