Мари дьо Франс
Двамата влюбени

До нас е стигнала вестта

за любовта и гибелта

на двама влюбени, живели

в Нормандия. За тях са пели

5 и песен във Бретан… Тук аз

ще я предам във стих за вас.

 

Във Невстрия, чудесен кът

(Нормандия го днес зоват)

ще видите висок баир:

10 там тези двама млади в мир

за вечни времена почиват.

Оттам по пряк път се отива

до град с висок защитен вал,

съзидан от добрия крал

15 на питрите. Той в тяхна чест

бил кръстен Питър и до днес

все още тъй се именува^[1].

Дордето този крал царувал,

момиченце му се родило.

20 Но той съпругата си мила

загубил и със него само

била отрасла дъщеря му.

Той нямал други близки хора,

затуй утеха и опора

25 било красивото момиче

за краля, който го обичал

тъй, както никой друг баща.

Младежите от областта

начесто идвали в палата,

30 за да поискат от бащата

ръката й, но той обратно

отпращал всички кандидати,

защото не помислял даже,

че някой ден ще се окаже

35 от дъщеря си отделен,

макар че често бил винен

от близкото си обкръжение

за странното си поведение.

Зачудил се бащата как

 

40 да се избегне бъдещ брак

и как могъл би най-добре

одумниците да възпре.

И известил навред в страната,

че по повеля на съдбата

45 от всеки кандидат се иска

да може до онази близка

височина да занесе

девойката, но да не се

запира, за да си почине.

50 Един след друг дошли мнозина

да пробват, ала не успели.

А няколко от тях се спрели,

съвсем без сили, посред път

и не могли да продължат.

55 Задълго в кралския палат

не влязъл никой кандидат.

Един младеж смел, силен, честен,

достоен син на граф известен,

със доблест и със дръзновение

60 печелел слава, уважение…

В двореца често ходел сам

и дълго престоявал там.

Но затрептяла му душата

с любовен плам по дъщерята,

65 той чувствата си й признал

и пред момата настоял

да стане негова любима.

И тъй като баща й имал

за момъка високо мнение,

70 без да усеща притеснение,

с любов отвърнала му тя

и в най-затулени места

отдавали се на наслада,

но от внезапна изненада

75 изпитвали болезнен страх.

И в случая той бил за тях

за предпочитане, защото,

ако разкриели ги, злото

било би непреодолимо.

80 Щом станало непоносимо

туй изпитание, той казал:

— Ах, мила, как гнети ме тази

несигурност! Не е ли време

сами решение да вземем

85 и да избягаш ти със мен?

        Той бил напълно убеден,

че няма никога бащата

да бъде склонен дъщерята

да стане негова жена,

90 щом до оназ височина

не може да я занесе.

А тя му рекла: — Май не се

тъй силен чувстваш, че дотам

ти да ме носиш. Но аз знам,

95 че скришом ако с теб избягам,

ще вдигнем страшен шум веднага

и с туй ще причиня страдание

на татко. Обич, почитание

към своя мил баща питая

100 и в никой случай не желая

да го подлагам на мъчение.

Аз виждам друго разрешение:

в Салерно^[2] имаме роднина,

която само с медицина,

105 с лечителство се занимава;

тя билки всякакви познава:

трийсет години практикува

професията да лекува.

Аз имам следната идея,

110 любими мой: сега при нея

с едно писмо от мен иди

и откровено й кажи

какво в неволя ни докара.

А тя ще ти даде отвара,

115 за да ти влее нова сила,

която би ти позволила

догоре да ме занесеш.

След туй признай си, ако щеш,

пред татко своето тежнение.

120 Той сигурно със снизхождение

ще ти рече, че би ме дал

на онзи, който би успял

с мен на ръце и без да спре

догоре да се добере.

125 Тогаз, щом толкова държиш,

догоре с мен ще се качиш.

        Младежът предоволен бил

и от сърце благодарил

за този тъй добър съвет.

130 И след като поел обет

необходимото да стори,

нетърпелив напуснал двора,

прибрал се, пълен със надежди,

облякъл хубави одежди,

135 коне приготвил, взел пари

и със приятели добри

за град Салерно той заминал

с писмо до близката роднина.

Внимателно го тя прочела,

140 с младежа разговор провела,

та най-подробно да узнае

какво го толкова терзае

А после лекове вълшебни,

различни чайове целебни

145 на госта дала тя да пие,

та още сила да добие.

И много да е слаб човек,

един такъв вълшебен лек^[3]

прониква в неговото тяло

150 по всички жили и изцяло

възстановява му мощта.

Накрая във шишенце тя

наляла питие, което

младежа да крепи, дордето

155 с любим товар върви нагоре.

Отишъл той отново в двора,

за да поиска от бащата

пак на девойката ръката.

Едва ли не за луд го взел

160 добрият крал, но го приел.

Та колко рицари красиви,

достойни, смели, издръжливи

се пробвали без резултат!

А пък дошлият бил тъй млад!

165 И все пак кралят ден избрал,

васалите си призовал

да гледат как до планината

ще занесе той дъщерята.

Тя постела от дълго време,

170 та щом той на ръце я вземе,

да не се чувства затруднен.

Дошъл уреченият ден,

младежът взел си питието

и сам отишъл там, където

175 поканен бил: в една зелена

ливада, стигаща до Сена.

Щом кралят щерка си довел,

младежът на ръце я взел,

шишенцето й поверил

180 и към върха се устремил

(усилията му, за жалост,

отишли всичките нахалост,

защото счел за непотребно

да пие питие вълшебно).

185 Ощастливеният младеж

поел по склона с бърз вървеж,

ликувайки от все сърце,

защото носел на ръце

любимата си към целта.

190 Но тъкмо по средата тя

усетила, че отмалява

и рекла му: — Какво ти става?

Пийни си от шишето, мили,

за да ти влее нови сили.

195 Как до върха чак ще вървиш,

ако се много измориш?

        Но той за нужно не намирал

да пие и, без миг да спира,

задъхан, рекъл й: — Любима,

200 не се страхувай, сили имам

да стигна до върха за час.

Как насред път ще пия аз?

По мен ще почнат да крещят,

а може и да ме смутят,

205 да ми попречат да измина

оставащата ми третина

от пътя до височината…

        Усетила тя, че краката

не го държат, и рекла пак:

210 — Пийни си, мили! Инак как

ще издържиш? Но не склонил

любимият и продължил

нагоре, но не издържал,

уви, и Богу дух предал

215 в последния момент, когато

бил изкачил височината.

Девойката със изненада

помислила, че той припада,

понечила от питието

220 в уста да му даде, но ето

че той издъхнал… Щом разбрала,

че е умрял, тя заридала,

от отчаяние обзета,

захвърлила встрани шишето,

225 то се разляло по земята,

но, за доброто на страната,

от него взели да растат

целебни билки в този кът^[4].

 

През горък плач неудържим

230 до момъка непрежалим

притиснала си тя гърдите,

целунала го по очите,

по устните и по лицето.

След остър разрив на сърцето

235 със този свят се разделила

и тя — най-умната, най-мила,

най-хубава девойка в двора.

А кралят с неговите хора,

като видели, че се бавят,

240 се питали какво ли правят:

чак до върха се изкачили

и бездиханни ги открили.

Изпаднал кралят в безсъзнание,

от силна скръб и състрадание

245 обзет бил не един човек.

След три дни в мраморен ковчег

били, доколкото аз знам,

погребани те точно там,

където ги приел върхът —

250 там в мир почива им прахът.

И този връх във тяхна чест

е назован. За тях и днес

все още споменът живее

и в цял Бретан се песен пее.