Мари дьо Франс
Ланвал

Тук следва разказ интересен

за рицар, с подвизи известен,

роден в Бретан и там живял,

познат под името Ланвал.

 

5 По Петдесетница повел

Артур^[1] войска към Кардуел,

защото готвел се за бой

със пикти и с шотландци. Той

премислял как да ги накаже,

10 понеже и децата даже

от набезите им пищели,

а в Логър — в кралството му — цели

села били опустошени.

На всички свои приближени

15 от свойта славна Кръгла маса,

които рицарският цвят са,

най-щедро кралят предоставил

жени, земи, ала забравил

Ланвал^[2]. От цялата му свита

20 нито един не се опитал

Ланвал да подкрепи: от завист,

че имал той безброй прояви

на смелост и на доброта

и бил с неземна красота.

25 Съвсем бездушно отношение,

и упреци и омерзение

очаквали го, ако зло

се случи. С кралско потекло

и с благородство той се славел,

30 но бил далече изоставил

земите си. На този крал

Ланвал изцяло се отдал,

блестял той в неговата свита,

а не помислял да го пита

35 за някакво възнаграждение.

Но от това пренебрежение

обиден бил и оскърбен.

Тъй би се чувствал един ден

всеки от вас, добри сеньори,

40 ако, без ничия опора,

случайно озове се в чужда

земя, без близки, в крайна нужда.

 

Ланвал така потиснат бил

веднъж, че той на кон решил

45 да се разсее из полето,

пояздил и се спрял където

протичала една река.

Протегнал рицарят ръка,

понечил да свали юздата

50 и забелязал, че краката

на коня силно се тресат^[3].

Ланвал прегънал един път

палтото си и след това

на него прислонил глава

55 и се отпуснал да полегне,

ала не можел да избегне

обзелото го отчаяние.

Но на известно разстояние

видял по тучната морава,

60 че две девойки се задават —

с лица неземни, пременени

с одежди пурпурно червени.

Наглед по-старата от двете

вървяла със леген в ръцете

65 (от чисто злато бил направен

и по изящност нямал равен).

А другата с пешкир в ръка

до нея крачела… Така

до рицаря те приближили.

70 Пред тези две девойки мили

направил той поклон учтиво,

отвърнали те приветливо

и рекли на Ланвал веднага:

— От господарката ни драга

75 сме пратени, сеньор, при вас.

Тя ви очаква в този час

ей там, в чудесния заслон.

        Без да погледне своя кон,

който в ливадата пасял,

80 тозчас с тях тръгнал и Ланвал.

В неземно хубав замък той

проникнал. Аз не зная кой

би купил с нужните пари

едната му стена… Дори

85 и Август, властелинът в Рим,

по мощ и слава несравним,

и знатната Семирамида

едва ли биха те могли да

се мерят с тоз невероятен

90 дом, чийто връх с орел от злато

тъй ослепително блестял^[4].

Днес на земята никой крал,

бил той от всички най-заможен,

прекрасния орел не може

95 купи, каквото и да стори,

нито чудесните подпори,

нито въжетата двуредни.

Там таз девойка ненагледна

живеела. По красота

100 дори най-свежите цветя

бледнеели, сравнени с нея.

Ланвал заварил тази фея

отпусната върху легло

тъй хубаво, че би могло

105 по стойността си да възлиза

колкото цял дворец. По риза

била, но пурпурно манто

покривало гърба й… То

чак от Александрия явно

110 донесено било отдавна.

Единствено били открити

лицето й, вратът, гърдите;

а те — дори от сняг по-бели.

Един в друг двамата се взрели

115 и тя му рекла: — Драги, аз

пристигнах тук заради вас.

Ако сте с мен добър, учтив,

ще ви направя по-щастлив

от всеки граф, барон и крал.

120 Обичам ви до смърт, Ланвал^[5].

        Любовен пламък в миг обгърнал

сърцето му и той отвърнал:

— Девойко, ако любовта ви

способна е да ми достави

125 такава радост, нищо мен

не ще ме отдели и ден

от вас: на всичко съм готов

заради нашата любов.

И лудост бих могъл да сторя…

130         Като го чула как говори,

сърцето й се разтуптяло

и своята любов изцяло

на рицаря дарила тя.

Била безмерна радостта,

135 с която тя го озарила.

Освен това му подарила

в обилие сребро и злато,

за да ги харчи докогато

е жив и здрав на този свят.

140 Ланвал почувствал се богат,

усетил радост да прелива

в душата му. Но разсъдлива

била девойката: — Бъдете

дискретен, мили! Запазете

145 във пълна тайна любовта ни^[6],

за да избегнем нежелани

последици. Ако се случи

за нея някой да научи,

аз ще изчезна надалече

150 и няма да съм нивга вече

в обятията ви, мой скъпи.

        Ланвал заклел се да постъпи

така, че да избегнат злото

и се отпуснал на леглото

155 при нея. Там и през нощта

щял да остане той, но тя

му рекла: — Много съм щастлива

с вас, мили мой, ала не бива

тук да нощувате. Станете,

160 че вече мръква. И помнете,

че щом решите някой ден

пак да се срещнете със мен

на място тайно, безопасно,

аз ще съм винаги съгласна

165 на порива ви да отвърна

и влюбено да ви прегърна.

Но нека друг не научава

туй, дето помежду ни става.

        Ланвал, щастлив, че тя се врича

170 от все сърце да го обича,

целунал я, а после станал,

да се облича се захванал

и тъкмо в тоз миг двете мили

девойки пак се появили

175 с такива хубави одежди,

че щом ги сложил, той изглеждал

по-прелестен от всеки мъж.

Девойките още веднъж

се върнали, но този път

180 с вода и кърпа, та мъжът

преди храна да си измие

ръцете и да ги изтрие.

Вечерята била изкусно

приготвена. Къде по-вкусна!

185 Но най-доволен бил Ланвал,

че можел, докато ядял,

любимата си да целува

и в унес да й се любува.

Но след вечерята, уви,

190 налагало се да върви

накъм Артуровия стан.

Довели коня, оседлан,

и след като си сбогом взел,

Ланвал обратно път поел,

195 но се извръщал многократно

назад: съвсем невероятно

било това му приключение.

Обзет от смут и от съмнение,

Ланвал се в Кардуел прибрал

200 и още тази вечер дал

пир, неизказано богат,

за всички хора в тоя град.

Не знаел никой как така

се случва, че Ланвал с ръка

205 широка щедро средства давал

на всеки, който се явявал:

Ланвал нещастници дарувал,

Ланвал пленени откупувал,

Ланвал помагал на жонгльори,

210 на бедни рицари от двора,

Ланвал на свои и на чужди

раздавал, ако имат нужда,

пари, и злато и сребро.

Със радост вършел той добро,

215 но най-доволен бил, че има

възможност своята любима

и през деня, и през нощта

да среща и че вечно тя

се отзовавала, когато

220 му закопнявала душата.

 

Един ден, същата година,

(Свети Йоан^[7] бил тъкмо минал)

събрали се тридесетина

придворни сред една градина,

225 в съседство с кулата, в която

била кралицата. В палата

сред другите били Говен

и братовчедът му Ивен^[8].

И в даден миг Говен, когото

230 почитали навред, защото

той смел и благороден бил,

на рицарите заявил:

— Сеньори, некоректни бяхме

и много лошо се държахме

235 с добрия, с щедрия Ланвал,

син на могъщ, почитан крал.

Той трябва да е тук, при нас!

        И няколко от тях тогаз

открили го, с молби успели

240 да го склонят и го завели

при другите — да се развлича

на воля, както той обича.

 

Облегната на парапета,

кралицата била обзета

245 от смут, щом в групата се взряла

и рицаря Ланвал познала.

Придворните си дами тя

повикала и слязла с тях,

за да потърсят развлечение

250 сред рицарското обкръжение.

Щом рицарите ги видели,

със радост дамите приели

и им протегнали ръце

с усмивка ведра на лице.

255 Единствено Ланвал стоял

встрани от тях, погълнат цял

от мисълта пак да отиде

с любимата си да се види,

да я целуне и прегърне.

260 Той не желаел да обърне

внимание на тържествата —

не радвали му те душата.

Кралицата не се стърпяла

и при Ланвал се озовала,

265 защото имала желание

най-съкровеното признание

да му направи и му рекла:

— Като че вечност е изтекла,

Ланвал, от оня ден, когато

270 по вас ми закопня душата.

Обичам ви, ценя ви много…

Бъдете сигурен, ей Богу,

че зарад любовта към вас

пожертвала бих всичко аз.

275 — Кралице — рекъл той — не бива

да се оплитаме в такива

интимни връзки, че за мен

дългът към краля е свещен.

Не ще му изменя.

                                А тя,

280 под напора на яростта,

отвърнала му гневно: — Зная,

че за любовната омая

душата ви, Ланвал, е чужда,

че от жени тя няма нужда,

285 защото искате със млади

мъже да търсите наслади…

Аз чудя се как в своя двор

Артур търпи такъв позор.

 

        Ланвал, с горчилка на сърцето,

290 й казал нещо, за което

отпосле много съжалявал.

— Кралице, нямам и представа

за споменаваните връзки.

Макар че с тези думи дръзки

295 на яростта ви се обричам,

ще ви призная, че обичам

и съм обичан от жена

прекрасна: в цялата страна

по красота тя надминава

300 онез, които аз познавам.

И нейната слугиня даже,

сравнена с вас, ще се окаже

по-стройна, по-добра, по-мила…

        Кралицата се разгневила,

305 обидена и унизена,

като от болест поразена,

в покоите си се прибрала,

във своето легло се свряла

и се заклела да не става,

310 да не излиза дотогава,

дордето от самия крал

безсрамният и груб Ланвал

не си получи наказание

за непристойното държание.

 

315 И тъй като денят превалял,

от лов завърнал се и кралят

и улова богат показал.

Щом той в покоите си влязъл,

миг след това се появила

320 кралицата и заявила,

разстроена и просълзена,

че от Ланвал опозорена

била тоз ден: понеже тя

отхвърлила му любовта^[9],

325 той я обидил, унизил,

като признал, че влюбен бил

в девойка с хубост на богиня,

а тя пък имала слугиня

със грациозност всепризната

330 и че засенчвала самата

кралица… Крал Артур веднага

заклел се, че тоз рицар нагъл

ще бъде на въже качен

или на клада изгорен

335 за таз обида непростима,

а после наредил на трима

барони да го доведат.

 

Как скръбен бил Ланвал на път

за своя дом: той бил загубил

340 девойката, която любел,

защото клетвата погазил

и любовта си не запазил

във тайна, както обещал.

В плен на неистова печал,

345 напразно той я призовавал,

за думите си съжалявал,

проклинал се и се упреквал,

но неговият глас отеквал

като в пустиня, без ответ,

350 и той се чувствал толкоз клет,

че на живота си без малко

щял край да сложи. Колко жалко,

че той в това си положение

не виждал път за избавление!

 

355 Щом пратениците на краля

пристигнали и му предали

какво Артур е наредил,

Ланвал по-скоро склонен бил

на място да го умъртвят,

360 а не да го срази гневът

на краля. Тъжен и унил,

пред крал Артур се той явил.

— Васале^[10], — рекъл кралят строго, —

обидили сте твърде много

365 кралицата, а с този жест

засягате и мойта чест.

Изглежда, че сте полудял,

щом безогледно сте твърдял,

че имате жена любима,

370 по хубост с друга несравнима,

и че слугиня има тя,

която с ум и красота

съпругата ми надминава…

        Ланвал отвърнал му тогава,

375 че е за него немислимо

интимност и любов да има

с кралицата, и съжалил,

че пред жена му е разкрил

каква девойка е залюбил

380 и че нелепо е загубил,

чрез недискретност непростима,

навеки своята любима.

Вбесил се от това признание

Артур и свикал заседание

385 на хората си да решат

какъв урок да му дадат,

а не впоследствие да бъде

упрекван той, че е отсъдил

неправилно^[11]. Те се явили

390 и след обсъждане решили

присъдата да се отсрочи,

но и гарант да се посочи,

защото можело веднага

Ланвал далече да избяга,

395 а трябвало да се яви

на съд: съдът да обяви,

при друг, по-разширен състав,

дали е крив или е прав.

Артур приел със одобрение

400 направеното предложение,

ала Ланвал не знаел кой

би се явил гарант: та той

си нямал никой близък в двора.

Говен и неговите хора

405 все пак се врекли, че му стават

гаранти. Крал Артур тогава

им казал: — Нека е така!

Но на земите ви ръка

ще сложа в случай на провал!

410         Потиснат върнал се Ланвал,

от група рицари следен…

Впоследствие те всеки ден

заварвали го като плаче,

упреквали го, затова че

415 заради някаква страст луда

той е изпаднал във заблуда,

без да пропускат да подканят

Ланвал редовно да се храни,

че инак би се разболял.

 

420 В уречения ден Ланвал

бил от гаранта си Говен

доведен, доста натъжен,

пред дворцовия съд. Мнозина

от рицарите(над стотина)

425 били на мнение без съд

тозчас да го освободят

от отговорност: според тях

Ланвал изобщо нямал грях.

Артур държал пред съдиите

430 позициите на страните

да се припомнят, пък тогава

бароните му да решават.

Едни, със цел да се харесат

на краля, искали процесът

435 да бъде максимално строг.

Но Корнуелският херцог

взел думата: — За нас дългът,

сеньори, и честта стоят

над всичко. Личното ни мнение

440 не бива да е от значение.

Разбрах, че кралят е подал

оплакване срещу Ланвал

за вероломство най-ехидно

и за държание обидно

445 спрямо кралицата: той дръзко

се перчел със любовна връзка…

Ала как може един крал

да се оплаква от васал!

Васалът има задължение

450 да се отнася с уважение

към краля: клетвата му става

залог и щом я нарушава,

ще се заемем с него ние.

Ако Ланвал пред нас разкрие

455 коя е негова любима

и ако видим, че е имал

във случая безспорно право

да бъде с нея горд, тогава

съдът ни ще го оправдае,

460 понеже той не е желаел

кралицата да унижи.

Но ако той не издържи

проверката, ще ни принуди

от кралството да го прокудим,

465 защото краля злепоставя.

        И те решили да заставят

Ланвал да доведе в палата

приятелката си, която

да бъде в негова защита.

470 Но той не можел да разчита

на нея и им отговорил,

че няма как това да стори.

Щом пратениците предали

на съдиите, че Ланвал е

475 във затруднение голямо

и никаква надежда няма

сега да бъде оправдан,

тогава крал Артур, припрян,

поискал още на часа

480 присъда да произнесат.

Тогава тъкмо се явили

на кон две грациозни, мили

девойки с туники тафтени.

От хубостта им впечатлени,

485 съдиите, щом ги видели,

очите си от тях не снели.

Говен при рицаря унил

отишъл и му съобщил,

че две девойки са дошли,

490 но на въпроса му дали

от тях едната не е тая,

която го така омая,

Ланвал отвърнал, че не знае

за никоя от тях коя е.

 

495 Девойките се приближили

до краля и го поздравили:

— Дано Всевишният творец

закриля кралския дворец

и вас, кралю! Благоволете

500 на хората си да речете

за гости да стъкмят палата

и да постелят по леглата

коприни лъскави и свила,

че господарката ни мила

505 би искала да ви гостува

и да остане да нощува.

        Щом кралят разпоредби дал,

пред съдиите настоял

присъдата да обявят.

510 — Кралю, — му рекли те, — съдът

прекъсна свойто заседание,

защото трябваше внимание

на дамите да се обърне,

но незабавно ще се върнем

515 към делото.

                        Ала тогава

съгледали, че приближават

две други млади хубавици

върху испански магарици.

И в двора не един васал

520 въобразил си, че Ланвал

ще бъде тутакси спасен.

Добросърдечният Говен

към рицаря се пак завтекъл

и най-приятелски му рекъл:

525 — Сеньор Ланвал, не се косете!

Я вижте там онези двете

чаровни хубавици знатни!

Една от тях е вероятно

любимата ви. — Не, до днес,

530 сеньор, не съм аз имал чест

да ги познавам. Ни една

не е прекрасната жена,

която ми плени душата.

        Събралите се във палата

535 все още гледали с възхита

лицето, тялото, очите

на двете прелестни девици.

По хубост тяхната кралица

отстъпвала им очевидно,

540 макар че туй било обидно

за нейния върховен сан.

По-възрастната с глас припрян

на краля рекла: — Сир, след час

и господарката ни с вас

545 ще иска да говори. Тя

желала би и през нощта

тук да остане.

                                Кралят пак

дал заповед къде и как

да бъде дамата приета

550 и щом били и тези двете

девойки в двора настанени,

пред свойте преки подчинени

той настоял да подновят

процеса и да огласят

555 най-справедливото решение,

защото губела търпение

кралицата, че цял ден тя

дори и залък хляб в уста

не турила. И този път,

560 когато готвел се съдът

да заседава, се задала

девойка с кожа снежнобяла

(най-хубавата в този свят)

на бял великолепен ат

565 със сбруя приказна — такава,

че кой каквото ще да дава,

не би събрал пари за нея.

Девойката, същинска фея,

била със туника, която

570 пристягала така снагата,

че да събужда възхищение

чудесното телосложение:

със шия и от сняг по-бяла,

с коса възруса (тя блестяла

575 дори от златото по-ярко),

с очи, в които огън жарко

припламвал, със красиви устни,

с кафяви вежди, с грим, изкусно

и с мяра сложен по лицето,

580 и с наметало, под което

се очертавали краката.

Държала тя сокол в ръката,

ситняла хрътка подир нея,

оръженосец във ливрея

585 великолепен рог държал

и редом с дамата вървял.

Нито Дидона, ни Венера

не могат с нея да се мерят

по привлекателност и чар.

590 И всеки в двора, млад и стар

не спирал да се възхищава,

като я гледал да минава

с походка достолепно бавна.

Дори и съдиите явно

595 били дотолкоз възхитени,

че се почувствали съгрени

от радост, още непозната.

Най-старият барон в страната

приел би, ако туй е нужно,

600 на нея до живот служи.

Приятели за сетен път

пристигнали да известят

Ланвал, че влиза във палата

една красавица, която,

605 ако е рекъл Бог, ще може

на него помощ да предложи.

— Не е тя нито кестенява,

ни рижа, ала притежава

чаровна хубост, тъй голяма,

610 че на земята равна няма.

        Щом чул тез хубави слова,

той вдигнал насърчен глава,

като въздъхнал облекчено,

и по лицето зачервено

615 пребягнала усмивка лека:

— Това е мойта мила… Нека

да ме убият този ден,

щом тя не се смили над мен.

Макар и в сетния си час,

620 щастлив бях да я видя аз.

        А тя, щом от жребеца слязла,

в тържествената зала влязла,

Артур със куртоазен жест

на дамата оказал чест,

625 а цялото му обкръжение

посрещнало я с уважение,

с каквото някой друг едва ли

е бил приеман в тези зали.

Пред краля дамата, подир

630 ред почести, изрекла: — Сир,

на всички в двора и на вас

ще кажа нещо важно аз:

обикнах един ваш васал,

известен с името Ланвал.

635 Макар че няма основание,

съдът се готви наказание

да му наложи за словата,

които казал… Но вината

е на кралицата предимно.

640 Към отношение интимно

не я е предизвиквал той.

Сега съм между вас… И кой

ще каже, че Ланвал едва ли

е имал право да се хвали.

645         Понеже чули и видели

красавицата, всички счели,

че всъщност тя е оправдание

за споменатото държание.

Спасителката му тогава

650 решила да си заминава…

Ала във близост с тази зала,

на сиво мраморно стъпало

(удобно място, откъдето

се мятали върху конете

655 придворните) стоял Ланвал.

И щом тя на жребеца бял

край него минала, той скочил

отзад и с нея се насочил

към Авалон…^[12] Не малко хора

660 в Бретан и досега говорят,

че скоро след това далече

бил рицарят Ланвал отвлечен

и краят му не е известен.

Така завършва мойта песен.