Включено в книгата
Оригинално заглавие
Equitan, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле

Френска. Първо издание

Редактор: Атанас Сугарев

Научен редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

ISBN: 978-619-152-127-2

 

Преводът е направен по изданието:

Lais de Marie de France

Librairie Générale Française, 1990

Collection „Lettres gothiques“

 

© Паисий Христов, превод, 2012

© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012

© Издателство „Изток-Запад“, 2012

 

Формат 16/60/90

Обем 13,5 п.к.

Дадена за печат: ноември 2012

Излязла от печат: ноември 2012

 

Предпечат и печат: „Изток-Запад“


Навремето в Бретан живели

барони доблестни и смели,

прочути с качества безспорни.

Щом чуели да се говори

5 за авантюри героични,

записвали ги в поетични

песни за любов голяма,

защото вярвали, че няма

те да потънат във забрава.

10 Представям ви една такава

новела — тя е посветена

на рицаря, на суверена,

на доблестния Екитан,

с когото се прославил Нант.

15 В насладите на любовта

увличал се… Но мъдростта

изисква всичко да е с мяра[1]

за да не си човек докара

съществувание злочесто…

20 И най-умерените често

ума си губят в любовта,

защото е всевластна тя.

Крал Екитан най предпочитал

в горите волно да се скита

25 и по лова бил тъй увлечен,

че можела да му попречи

войната само… Този крал

си назначил за сенешал

един безстрашен, предан рицар.

30 За ненагледна хубавица

се бил оженил сенешалът,

но красотата й, за жалост,

беди големи причинила.

        Природата не се скъпила

35 и я дарила с чудно тяло,

с лице прекрасно, засияло

от двете й очи пламтящи,

с изящен нос, с коси блестящи,

с тен розов и с уста красива;

40 била възпитана, учтива —

накратко казано, такава

в страната никой не познавал.

За нея кралят чул безчет

похвални думи… Най-напред

45 по свой човек я поздравявал,

след туй я щедро надарявал

и силно той я възжелал,

а още не я бил видял[2].

Веднъж на лов, за развлечение,

50 отишъл в близкото имение

на сенешала. Вечерта

се спуснала над областта,

където прелестната дама

живеела в разкошен замък.

55 Там кралят спрял да пренощува,

защото искал да гостува

на дамата — бил с намерение

със нея своето тежнение

да сподели. Радушно тя

60 приела го, но през нощта

Амур опънал тетивата

и в същия момент стрелата

в сърцето тежко го ранила.

Ни ум, ни хитрост нямат сила,

65 щом от любов си обладан.

Замислен, мрачен, Екитан

не спал, досущ като обречен:

— Съдбата ли ме тук довлече —

се питал той, обзет от страх. —

70 Щом като дамата видях,

в сърцето остра болка сетих

и отмаляха ми нозете.

Какво да сторя аз не знам.

Зле би било да се отдам

75 на любовта и то не с друга,

а със законната съпруга

на моя верен сенешал.

Той трудно би го преживял,

ако случайно разбере.

80 Но пък нима ще е добре

все тъй да страдам, да линея

от страст и от любов по нея?

А тя, тъй хубава и млада,

да се лиши ли от наслада,

85 каквато само любовта

дарява? Тази красота

кому ли нужна е, когато

остане без любов душата?

Какво, че нейният съпруг

90 ще разбере, че ходи с друг?

Защо това да не съм аз?

Кой дал му е над нея власт[3]?

        Въздишал тежко Екитан

от черни мисли обладан:

95 — Защо ли ме обзе тревога?

Та аз фактически не мога

да знам дали тя в тоз момент

е склонна да поддържа с мен

любовни връзки… Всъщност лесно

100 ще стане и това известно.

Ако склони да сподели

тя моята любов, нали

излишно е да се тревожа…

Ах, колко много време, Боже,

105 до съмване… Дълбока нощ е,

а аз не съм заспал все още.

        Но ето, че нощта преваля…

Без даже да е мигнал, кралят

на сутринта отива пак

110 на лов из близкия шубрак,

но връща се почти веднага,

уж че е болен, и си ляга

пак в отредената му стая.

А сенешалът как да знае,

115 че от съпругата му само

е произлязла болестта му?

Крал Екитан я призовава

при себе си и й признава,

че го измъчва силна страст:

120 — От вас зависи дали аз,

госпожо, още ще живея…

        А тя отвръща му: — Не смея

да кажа нищо засега,

защото вие, сир, така,

125 за пръв път с мене се държите.

Вие сте крал, принадлежите

към род със слава стародавна

и аз по ранг не съм ви равна[4].

Не ще се сещате за мен,

130 щом бъде удовлетворен

стремежът ви. А щом сте крал

и моят мъж е ваш васал,

аз ще се чувствам все подвластна

и все зависима, безгласна.

135 Един мъж беден, щом е мил,

би ме с любов ощастливил;

но няма как да съм щастлива

с крал, който хитро се прикрива.

Безспир ще ме гнети страхът,

140 че щом над мен стои мъжът,

ще си живее с мисълта,

че има власт над любовта,

че лесно и на мен ще може

той волята си да наложи.

145 Щом между влюбените няма

равнопоставеност, измама

ги неизбежно застрашава.

        Той почнал да я увещава:

— Госпожо, милост проявете

150 и с мен жестока не бъдете!

Това са страхове напразни.

Мъжете, щом са куртоазни,

не биха се така държали.

Аз знам, че има феодали,

155 които сред разкош живеят,

и все се хвалят, че владеят

жени с по-нисък ранг от тях,

че могат да им вдъхват страх.

Ако жената е родена

160 чувствителна и е почтена,

защо да не откликне тя

на порива, на любовта

на някой благородник честен

или на някой принц известен.

165 Ако мъжът е лицемерен,

непостоянен и неверен,

в капан той пада на свой ред

(такива примери — безчет).

Та как могъл би той с лъжи

170 любимата да задържи.

Затуй не гледайте на мен

като на властен суверен,

а като на васал, готов

заради своята любов

175 да бъде предан ваш слуга.

Кълна ви се, че отсега

ще съм покорен ваш молител,

а вие — моят повелител[5].

Ако към мен сте безучастна,

180 би значело, че сте съгласна

да страдам от любов по вас

и да умра от мъка аз.

        Така настойчив кралят бил,

че най-накрая я склонил.

185 А щом душите си разкрили,

те пръстени си разменили,

а после се заклели тайно

да се обичат всеотдайно.

Ала които се обичат,

190 на смърт нерядко се обричат.

Занизали се ден след ден.

Щом уговорели момент

за среща, кралят съобщавал,

че сам в покоите оставал

195 уж да си пуска кръв[6], и бил

на свойте хора забранил

да влизат там. А щом нощта

настъпвала, при него тя

отивала на скришна среща.

200 Съпругът й не се досещал

за нищо — та той бил зает

в двореца да поддържа ред.

Крал Екитан бил тъй увлечен

по своята любов, че вече

205 категорично забранявал

за брак да му се споменава.

Съпругата на сенешала

отнякъде била разбрала,

със притеснение в душата,

210 че често някои подмятат

на краля, че е крайно време

принцеса за жена да вземе.

Веднъж, на срещата поредна,

явила се тя тъжна, бледна

215 (а не тъй, както в дните прежни)

и вместо със целувки нежни

любимия да приласкае,

тя взела горко да ридае.

— Защо са тез сълзи, любима? —

220 попитал той. — Какво ви има?

— Сир, нашата любов за мен

превръща се от ден на ден

в болезнена, опасна язва.

Страхът ми, както се оказва,

225 сега напълно оправдан е.

Кой знае с мен какво ще стане?

Ще търся май в смъртта спасение…

— Съвсем напразно опасение

ви е обзело: за съпруга

230 аз никога не бих взел друга.

Ако съпругът ви умре,

тогаз не ще ме нищо спре

и ще ви взема за жена,

ще сте кралица в таз страна.

235         След като се успокоила,

тя от сърце благодарила

на краля и му обещала,

че в този случай скоро щяла

внимателно да прецени

240 дали смъртта да причини

на своя мъж и се заклела,

че в краен случай би приела

на риск да се изложи даже,

ако той помощ й окаже.

245 С готовност влюбеният крал

на свойта мила обещал

каквото трябва да направи.

— Сир, — рекла дамата тогава —

на лов елате из гората,

250 която стига до палата

на сенешала, там ще спите.

След като се разпоредите

кръв да ви пуснат, отдъхнете

два дни, след туй му предложете

255 и той да вземе баня с вас.

Водата ще затопля аз,

във ваната му ще налея

врелец, та като влезе в нея

той да получи страшни рани,

260 така че жив да не остане.

Когато, сир, се уверите,

че мъртъв е, ще разгласите

пред другите, че моят мъж

във ваната си изведнъж

265 умрял е — който иска сам

да иде да го види там.

И кралят обещал веднага

да стори както тя предлага.

 

Три месеца едва изтекли,

270 откакто двамата се врекли

да следват точно своя план.

На лов отишъл Екитан,

от сенешала бил приет,

след туй на двамата поред

275 кръв пуснали — целта била

да имат читави тела.

Съпругата на сенешала

вода за къпане загряла,

донесла вана край леглото

280 на домакина, за когото

от врящата вода наляла.

Но от един слуга разбрала,

че нейният съпруг в туй време,

с цел глътка въздух да поеме,

285 имението обикалял.

Извикала тя мигом краля —

та как могли да издържат,

щом като там не бил мъжът,

да не изпитат пак наслада.

290 На някаква слугиня млада

заръчали да бди, защото,

дордето те били в леглото,

съпругът ненадейно можел

да се завърне (не дай Боже!).

295 Уви, съпругът-сенешал

пристигнал скоро и видял,

че са заключени вратите.

Взел той да чука упорито,

отворили му и щом влязъл,

300 в леглото си той забелязал,

че кралят гол лежи с жена му.

Крал Екитан, съвсем засрамен,

веднага скочил във водата,

тя изгорила му снагата

305 и той от раните умрял.

Каквото всъщност пожелал

на другия, това той сам

получил, ставайки за срам.

След туй мъжът жена си хванал

310 и в същата гореща вана

я хвърлил — на свой ред и тя

там си намерила смъртта.

След всичко казано, аз тука

ще споделя една поука:

315 зло не мисли на друг, защото

на тебе ще се случи злото[7].

 

В новелата си лаконично

аз ви представих, как трагично

тез двама влюбени умрели…

320 Затуй за тях се песни пели.

Бележки

[1] Ст. 17: По въпроса за мярата в любовта в куртоазната литература се срещат две противоположни тези. В поезията на трубадурите чувството за мяра (mesura), което трябва да притежава влюбеният, за да спечели сърцето на своята дама, е социална и в същото време морална добродетел. „Мяра“ в любовта означава дискретност, пазене в тайна на любовната връзка (винаги прелюбодейна), скромност, себеконтрол, равновесие между чувствата и разума, съблюдаване на законите на любовта. Обратно, Андре Капелан (За любовта, кн.I, гл.1) твърди, че ако е истинско, любовното чувство неминуемо ще бъде неумерено. Екитан разкрива пагубните последици от безмерната страст.

[2] Ст. 48: Според Овидий любовта води началото си от очите (съзирането на другия). Този възглед е широко разпространен през Средновековието (Андре Капелан, Жан дьо Мьон, Данте и много други). Симетрично противоположен е мотивът за „влюбване от мълвата“, тоест обектът на желанието обсебва влюбения преди още той да го е видял, какъвто е случаят с Екитан. Среща се в редица романи от XIII в. в следния вариант: девойка обича Говен, племенника на крал Артур, само от чутото за него, но когато героят я среща на живо, тя отказва любовта му и не вярва, че това е нейният идол (Първото, Второто и Третото продължение на Персевал, Опасната гробница, Отмъщението на Рагидел, Рицарят с двата меча и др.).

[3] Ст. 92: Поредицата от въпроси, изпълващи вътрешния монолог на героя, са типични за любовната казуистика, залегнала в основата на диалогичните жанрове „тенсон“ (tenson) и „джок парти“ (joc parti) в поезията на трубадурите.

[4] Ст. 128: Въпросът за социалния статус на влюбените е от първостепенно значение в средновековната литература изобщо. Различните куртоазни жанрове предлагат различен отговор. В поезията на трубадурите, с малки изключения (Гийом IX Аквитански, Жофре Рюдел), влюбеният поет заема по-ниско социално положение от дамата (най-често съпруга на местния сеньор). В артуровския роман наблюдаваме принципно социална равнопоставеност между влюбените. В пасторалния жанр ситуацията е обратна на тази в куртоазната лирика: рицар или сеньор ухажва селска девойка. В любовните трактати (пет-шест, писани между края на XII и края на XIII век) типологията на любовните връзки следва принципа на класовото разделение. Андре Капелан например различава три социални групи: простолюдие, дребно дворянство, висша аристокрация (с титли). От тях изгражда осем ситуации (например между мъж и жена от простолюдието, между мъж от простолюдието и жена от дребното дворянство, между мъж от висшата аристокрация и жена от простолюдието и т.н.).

[5] Ст. 178: Последният аргумент от любовното обяснение на Екитан е в съзвучие с типичната ситуация в куртоазната поезия: там отношението между мъжа и жената възпроизвежда социалната (сеньор/васал) и семейната (в християнския възглед за брака мъжът е господар вкъщи) йерархия. Но куртоазната етика възпроизвежда тази йерархия, преобръщайки я: влюбеният влиза в ролята на васал; да обича, означава той да служи на дамата.

[6] Ст. 195: През Средновековието кръвопускането и топлата баня заемат основно място в представите за хигиена и в здравословните практики. И двете са споменати в Екитан. През Ренесанса медицината препоръчва кръвопускане, но изоставя топлата баня с аргумента, че от къпането порите на кожата стават пропускливи за външни зарази. Външното почистване на тялото бива заменено с вътрешно — клизмата.

[7] Ст. 316: Тази поука е изключение при Мари дьо Франс, която се въздържа от морални оценки и напътствия. Подобни поуки, често пъти в пародийна тоналност, се срещат в друг тип къси разкази — фаблио (писани главно през XIII в.). Там сюжетите са комични и по същество ценностната ориентация е обратна на тази в куртоазната литература. Във фаблиото жената олицетворява хитростта и похотливостта, а съпругът най-често е рогоносец. Развръзката на Екитан подхожда повече на жанра фаблио, отколкото на куртоазната новела-„ле“, с тази разлика, че тук влюбените биват наказани за своята похотливост, докато във фаблиото те тържествуват.

Край