Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1180 (Обществено достояние)
- Превод от старофренски
- Паисий Христов, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Фея Моргана (2015)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2015)
Издание:
Мари дьо Франс. Куртоазни новели-ле
Френска. Първо издание
Редактор: Атанас Сугарев
Научен редактор: Стоян Атанасов
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Румен Хараламбиев
Оформление на корицата: Деница Трифонова
ISBN: 978-619-152-127-2
Преводът е направен по изданието:
Lais de Marie de France
Librairie Générale Française, 1990
Collection „Lettres gothiques“
© Паисий Христов, превод, 2012
© Стоян Атанасов, предговор, бележки, 2012
© Издателство „Изток-Запад“, 2012
Формат 16/60/90
Обем 13,5 п.к.
Дадена за печат: ноември 2012
Излязла от печат: ноември 2012
Предпечат и печат: „Изток-Запад“
История
- — Добавяне
Ако от Бог си надарен
в деня, когато си роден,
с талант на разказвач, не бива
да си мълчиш и да го скриваш.
5 Щом разгласиш приятна вест,
спечелваш си похвали, чест,
цветя край тебе избуяват
и те с дъха си упояват.
Самият Присциан[1] посочва
10 как често древните нарочно
се изразявали неясно,
защото знаели прекрасно,
че хората, след тях родени,
ще са така осведомени,
15 че книгите им ще разбират
и вещо ще ги коментират[2].
Със право древните признават,
че младите по-умни стават
и с времето ще се школуват
20 трактатите им да тълкуват,
извличайки от тях уроци.
Ще се предпазиш от пороци,
ако от трудните писания
успееш да изтръгнеш знания,
25 за да предотвратяваш злото[3]
и да не те гнети теглото.
Изпърво имах намерение
да ви предложа съчинение,
но не съставено от мен,
30 а текст латински, претворен
на френски[4], но реших, че няма
да бъде ползата голяма:
тъй правят множество поети.
И тъкмо в този миг се сетих,
35 че чувала бях стари песни[5]
за случки, станали известни,
след като някои решават
достойно да ги тъй възпяват.
Знам вече множество такива
40 и с убеденост, че не бива
те да потънат във забрава,
помислих, че си заслужава
да ги пресътворя във стих.
Аз цели нощи посветих
45 на тях със цел да ги сбера
във книга и да подаря
сир[6], тез новели-ле на вас,
защото с доблест и със власт
защитник сте и в мир, и в бой
50 на добродетели безброй.
Ако, кралю, благоволите
да ми приемете творбите,
за мене ще е чест и слава.
Дано тук аз не прекалявам
55 със дързостта си в този дар[7]
за моя храбър господар.